Пътека от кръв …"

Следване на християните през вековете
или
История на баптистките църкви от времето на Христос, техният основател, до наши дни

от Дж. М. Каръл



ТАЗИ МАЛКА КНИЖКА се изпраща с цел да ви осведоми за малко известната история на онези ВЕРНИ СВИДЕТЕЛИ на Господ Иисус, които, като членове на ЦЪРКВАТА, ПОСТРОЕНА ОТ ИИСУС, “победиха (Сатана) чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт” (Откровение 12:11).







Copyright © 1931, Ashland Avenue Baptist Church, Lexington, Kentucky

ВЪВЕДЕНИЕ
От КЛАРЪНС УОЛКЪР

I

Д-р Дж. М. Каръл, авторът на тази книга, е роден в щата Арканзас на 8 януари 1858 г. и умира в Тексас на 10 януари 1931 г. Баща му, който бил баптистки проповедник, се премества да живее в Тексас когато брат Каръл бил на шест години. Там брат Каръл е обърнат във вярата, кръстен и ръкоположен за служител на благовестието. Брат Каръл не само става водач на баптистите в Тексас, но става и забележителна личност на Южните баптисти и на света

Преди години той дойде в нашата църква и донесе посланията, които се намират в тази книга. Тъкмо тогава аз се заинтересувах от проучванията на брат Каръл. Аз също бях направил специално проучване на църковната история по въпроса коя е най-древната църква и коя църква прилича най-много на църквите в Новия завет.

Д-р Дж. У. Портър присъстваше на лекциите. Той бе така впечатлен, че каза на брат Каръл, че ако напише посланията, той ще ги публикува в книга. Д-р Каръл записа лекциите и даде на д-р Портър правото да ги публикува заедно с таблицата, която така ярко илюстрира историята.

Д-р Каръл обаче почина преди още книгата да е излязла от печат, но д-р Портър представи лекциите на обществото и цялото издание скоро се разпродаде. Благодарение на Божията благодат сега можем да представим това 66-то издание от 20 000 бройки. Искам да помоля всички, които четат и изучават тези страници, да се присъединят към мен в молитва и работа с цел все повече и повече екземпляри да бъдат публикувани.

И да осветлявам всички човеци в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога ... на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин(Еф. 3:9-10, 21).

II

Чудесно беше да чуя разказа на д-р Каръл как започнал интересът му относно историята на различните деноминации--ОСОБЕНО ОТНОСНО ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД. Той написа книгата когато беше на възраст над 70 години, но казваше: “Бях обърнат към Бога още като момче. Виждах множеството деноминации и се чудех коя от тях е църквата, основана от Господ Иисус.

Още в младостта си той чувствал, че като изучава Писанията и историята, би могъл да намери църквата, която е най-стара и която най-много прилича на църквите, описани в Новия завет.

Това изследване с цел да намери истината го довело до много места и му дало способността да събере една от най-големите библиотеки по църковна история. Тази библиотека била дадена след смъртта му на южно-баптистката семинария във Форт Уърт, щата Тексас.

Той открил много неща от църковната история, като по-голямата част от тях сякаш се отнасяли до католиците и протестантите. Открил, че историята на баптистите е била писана с кръв. Те били мразените хора на Тъмните векове. Техните проповедници и хора били вкарвани в затвори и неизброимо множество били умъртвявани. Светът не е виждал нещо, което да може да се сравни със страданието и преследванията, на които католическата йерархия подложила баптистите през Тъмните векове. Папата бил диктаторът на света. По тази причина ана-баптистите преди Реформацията наричали папата Анти-христът.

Тяхната история е написана в юридическите документи от онези векове. Именно чрез тези писмени свидетелства “ПЪТЕКАТА ОТ КРЪВ” криволичи напред, като намираме такива заявления:

След множество диспути между Цвингли и ана-баптистите в Цюрих, сенатът прие закон, според който, ако някой се заемеше отново да кръщава такива, които вече са били кръстени веднъж (т.е. като съвсем малки деца), същият трябваше да бъде удавен. Във Виена много ана-баптисти бяха завързани един за друг с вериги, така че всеки завличаше следващия след себе си в реката, в която те всички бяха задушени (удавени)” (Vida Supra, стр. 61).

В година 1539-та на нашия Господ двама ана-баптисти били изгорени оттатък Саутуърк, а малко преди тях петима холандски ана-баптисти били изгорени в Смитфийлд” (Fuller, Church History.)

През 1160 г. група павликяни (баптисти) влезли в Оксфорд. Хенри ІІ заповядал да бъдат жигосани по челата с нагорещено желязо, публично ги наказал с бой с камшици по улиците на града, така че дрехите им да бъдат разкъсани до кръста и те да бъдат изхвърлени в откритото поле. Селата не трябвало да им предоставят подслон или храна и те умрели от бавна смърт от студ и глад.(Moore, Earlier and Later Nonconformity in Oxford, p. 12.)

Старият Летописец Стоу, 1533 г. сл. Хр., разказва:

25-ти май--в църквата Св. Павел, Лондон--разследвани 19 мъже и 6 жени. Четиринадесет от тях бяха осъдени; един мъж и една жена бяха погребани в Смитфийлд; другите дванадесет от тях бяха изпратени в градове, където да бъдат изгорени.

Английският историк Фрауде разказва за тези мъченици ана-баптисти:

Подробностите вече не са известни, имената им вече не са известни. Едва ли си струва фактите да се споменават. За тях никой в Европа не се развълнува, никой съд не ги оплаква, нито едно папско сърце не потрепера в негодувание. При смъртта им светът гледаше безучастно, безразлично или с ликуване. И все пак тук, измежду 25 бедни мъже и жени, бяха намерени 14, които под никаква ужасна заплаха с кол или изтезание не можаха да бъдат изкушени да кажат, че вярват в онова, в което не вярваха. Историята няма за тях похвално слово, но въпреки това те не дадоха кръвта си напразно. Техният живот можеше да е така безполезен, както животът на повечето от нас. В смъртта си те съдействаха да се плати купуването на английската свобода.

По същия начин, в написаното както от техните врагове, така и от приятелите им, д-р Каръл намери тяхната история и това, че тяхната пътека през вековете наистина е била кървава:

Кардинал Хосиус (католик, 1524 г.), Председател на Събора в Трент:

Ако баптистите не бяха тежко измъчвани и отсичани с меч през последните дванадесет века, от тях щеше да се насъбере по-голямо множество, отколкото всички реформатори” (Hosius, Letters, Apud Opera, pp. 112, 113).

Дванадесетте века са времето до Реформацията, през което Рим преследвал баптистите с най-жестоките преследвания, които можем да си представим.

Сър Айзък Нютон:

Баптистите са единствената известна група християни, които никога не са вярвали еднакво с Рим.

Мошеим (лутеранин):

Преди възхода на Лутер и Калвин в почти всички страни на Европа тайно съществували хора, които упорито се придържали към принципите на съвременните холандски баптисти.

Единбургска енциклопедия (презвитерианци):

Нашите читатели би трябвало вече да се досещат, че баптистите са същата религиозна група християни, които преди това били наричани ана-баптисти. Това, както изглежда, е бил техният водещ принцип от времето на Тертулиан до наши дни.

Тертулиан били роден само петдесет години след смъртта на апостол Йоан.

III

Баптистите не вярват в апостолската приемственост. Апостолската длъжност престанала със смъртта на апостолите. Той обещал на Неговите църкви трайно съществуване от момента, когато организирал първата по време на Своето земно служение, до момента, когато дойде отново. Той обещал:

ще построя Моята Църква и портите на ада няма да й надделеят” (Матея 16:18).

След това, когата Той отправил великото поръчение, което казва на Неговите църкви какво трябва да правят, Той обещал:

Аз съм с вас през всички дни до свършека на века” (Матея 28:20).

Това поръчение или това дело не било отправено към апостолите като индивиди, но към тях и към другите присъстващи в качеството им на църква. Апостолите и другите, които Го чули да дава това поръчение, скоро били мъртви, но Неговата Църква живее непрекъснато в хода на вековете и прави ученици (довежда хора до спасение), като ги кръщава и ги учи на истината--на ученията, които Той предал на Църквата в Йерусалим. Тези верни църкви са били благославяни с Неговото присъствие, докато вървели по ПЪТЕКАТА ОТ КРЪВ.

Тази история показва как обещанието на Господ към Неговите църкви се е изпълнило. Д-р Каръл показва, че във всяка епоха са се намирали църкви, които учели на ученията, които Той им бил оставил. Д-р Каръл нарича тези учения “белези” на новозаветните църкви.

БЕЛЕЗИ НА НОВОЗАВЕТНАТА ЦЪРКВА

1. Глава и основател на Църквата е ХРИСТОС. Той е законодателят; църквата е само изпълнителят. (Матея 16:18; Колосяните 1:18)

2. Нейното единствено правило за вяра и поведение е БИБЛИЯТА (2 Тимотея 3:15-17).

3. Нейното име е ЦЪРКВАТА,ЦЪРКВИТЕ.” (Матея 16:18; Откровение 22:16)

4. Основа на нейната система на управление е СЪБРАНИЕТО, като всички членове са равни (Матея 20:24-28, Матея 23:5-12).

5. Нейните членове са само спасени хора. (Ефесяните 2:21; 1 Петър 2:5)

6. Нейните обреди са: КРЪЩАВАНЕ НА ВЯРВАЩИТЕ, СЛЕДВАНО ОТ ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ (Матея 28:19-20)

7. Нейните служители са: ПАСТОРИ И ДЯКОНИ (1 Тимотея 3:1-16)

8. Нейната работа е да спасява хора, като ги кръщава (с кръщение, което отговаря на всички изисквания на Божието Слово), като ги учи (“да пазят всичко, което съм ви заповядал”). (Матея 28:16-20)

9. Нейният финансов план --“Така и Господ е наредил (ДЕСЯТЪЦИ И ДАРЕНИЯ), щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието” (1 Коринтяните 9:14).

10. Нейните оръжия за водене на война са духовни, а не плътски (2 Коринтяните 10:4; Ефесяните 6:10-20).

11. Нейната независимост произтича от отделянето на Църква и Държава (Матея 22:21).

IV

Във всеки град има много църкви и всяка една от тях претендира, че тъкмо тя е истинската църква. Д-р Каръл направил онова, което и вие можете да направите сега--да вземете белезите или ученията на различните църкви и да откриете кои от църквите, имат тези белези или учения. Църквите, които имат тези белези или учения, на които учи Божието слово, са истинските църкви.

Това д-р Каръл направил по отношение на църквите от всички епохи. Той установил, че много църкви се отклонили от “тези белези или учения”. Той обаче открил, че други църкви оставали верни на “тези белези” във всяко време и епоха от времето, когато Иисус казал:

Ще построя Моята църква и портите на ада няма да й надделеят (Матея 16:18).

Аз съм с вас през всички дни до свършека на века” (Матея 28:21).

ПЪТЕКА ОТ КРЪВ
или

Следване на християните през вековете
от
дните на Христос до наше време

Или, ако трябва да го кажем по-различен начин, но все пак изразително—“История на ученията, на които учели Христос и Неговите апостоли, а също и онези, които били верни на тях.

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат” (Второзаконие 32:7).

1. Онова, което днес знаем като “Християнство” или като Християнска религия, започнало с Христос, между 25-30 год. сл. Хр., във времето и в границите на Римската империя. Тя била една от най-великите империи, които светът е познавал през цялата си история.

2. Тази Империя по онова време обхващала почти целия известен тогава населяван свят. Нейният император бил Тиберий Кесар (Цезар).

3. По своята религия Римската империя била по онова време езическа. Това била религия на много богове. Някои били материални, а други въображаеми. Имало много набожни вярващи и поклонници. Това била религията не просто на народа, но на империята. Това била една официално установена религия. Била установена със закон и подкрепяна от правителството (Mosheim, Vol. 1, Chap. 1).

4. Юдейският народ, който тогава вече не бил отделна нация, бил разпръснат по цялата Римска империя. Юдеите все още имали своя храм в Йерусалим и отивали там, за да се покланят, като все още били ревностни за религията си. Но и тя, подобно на езическата, отдавна се била отдала на формализъм и била изгубила своята сила (Mosheim, Vol. 1, Chap. 2).

5. Тъй като религията на Христос не била религия на този свят, нейният основател не й дал земен началник и земна власт. Тя не търсела установяване или подкрепа от държавата или от правителството. Тя не търсела сваляне на Кесаря от неговия престол. Нейният автор казвал: отдавайте кесаревото на Кесаря, а Божието – на Бога” (Матея 22:19-22, Марк 12:17, Лука 20:20). Бидейки духовна религия, тя не била съперник на което и да е земно правителство. Нейните последователи обаче били учени да уважават всеки гражданнски закон и управление (Римляните 13:1-7; Тита 3:1; 1 Петър 2:13-16).

6. Искам да насоча вниманието ви към някои от отличителните белези на тази религия--на християнската религия. Ако трябва да я проследим в течение на 20 дълги века и особено в течение на среднощния мрак от 1200 години, затъмнени от реки и морета от кръв на мъченици, тогава ще е необходимо да познаваме добре тези белези. Много пъти те ще бъдат ужасно обезобразявани. Но винаги ще има някакъв белег, който не може да бъде изтрит. Но нека грижливо и с молитва внимаваме. Ще се сблъскаме с много фалшификации и имитации. Ние искаме да проследим всичко, ако е възможно, посредством заслужаваща доверие история, и особено чрез точните и безпогрешни слова и белези на Божествената истина.

Някои точни и безпогрешни белези

Ако, докато напредваме през вековете, се натъкнем на група или на групи от хора, които не притежават тези отличителни белези и учат други неща като фундаментални учения, нека бъдем внимателни.

1. Христос, авторът на тази религия, организирал Своите последователи или ученици в Църква. А учениците трябвало да организират други църкви, когато тази религия се разпространявала и се “създавали” други ученици (Ray, Bapt. Succession, Revised Edition, 1st Chap).

2. Съгласно Писанията и съгласно практиката на апостолите и на ранните църкви, на тази организация или църква се давали два вида служители и само два: пастори и дякони. Пасторът бил наричан “епископ”. Както пасторът, така и дяконите трябвало да се избират от църквата и да бъдат служители на църквата.

3. Като управление и дисциплина църквите трябвало да са напълно отделни и независими една от друга. Йерусалим не трябвало да има никаква власт над Антиохия, нито Антиохия над Ефес, нито Ефес над Коринт и т. н. А тяхното управление трябвало да бъде основано на събранието, демократично--управление на хората, от хората и за хората.

4. На църквата се давали два обреда и само два: кръщение и Господна вечеря. Те били вечни и за възпоменание.

5. Само спасените трябвало да се приемат за членове на църквата (Деяния 2:47). Тези спасени хора трябвало да са спасени само по благодат, без никакви дела по закона (Ефесяните 2:5, 8, 9). Тези спасени хора и само те трябвало да се потапят (кръщават) в името на Отца, на Сина и на Святия Дух (Матея 28:19). И само онези, които били по такъв начин приети и кръстени, можели да вземат от Господната вечеря, а вечерята трябвало да се празнува само от църквата, в качеството й на църква.

6. Вдъхновените писания и само те, всъщност Новият завет и само той трябвало да бъде правилото и ръководството на вярата и живота—не само за църквата като организация, но за всеки индивидуален член на тази организация.

7. Христос Иисус, основателят на тази организация и Спасителят на нейните членове, трябвало да бъде техният единствен свещеник и цар, техният единствен Господар и Законодател и единствената глава на църквите. Църквите трябвало само да са изпълнители, които вършат Господната воля и завършени закони, а не законодатели, които изменят или отменят стари закони или създават нови закони.

8. Тази религия на Христос трябвало да е индивидуална, лична и чисто доброволна или по убеждение. Не трябвало да има никаква физическа или държавна принуда. Ставало дума за нещо, което е ясно изразен индивидуален и личен избор. “Изберете” е предписание на Писанията. Тя не можела да бъде нито приемана, нито отхвърляна, нито живяна чрез друг човек или под принуждение.

9. Отбележете добре! Нито Христос, нито Неговите апостоли не дали никога на последователите Му онова, което днес наричаме име на деноминация, като “католици”, “лутерани”, “презвитерианци”, “епископални” и т. н., освен ако името, което дал Христос на Йоан, а именно “Баптист” (Кръстител), “Йоан Баптист (Кръстител)”, не било предназначено за такива (в Матея 11:11 и на 10 или 12 други места). Христос наричал отделния последовател “ученик”. Двама или повече били наричани “ученици”. Организацията на учениците, както в Йерусалим,така и в Антиохия и другаде, се наричала църква. Ако били споменавани повече от една от тези организации, те били наричани църкви. Думата църква в единствено число никога не била използвана, когато се говорело за повече от една от тези организации. Не се използвала никога даже когато ставало дума за всички тях заедно.

10. Позволявам си да дам още един отличителен белег. Ще го наречем “пълно разделение на Църквата и Държавата”. Никаква комбинация, никакво смесване на тази духавна религия с някаква светска власт--религиозна Свобода за всеки.

И сега, преди да продължим със самата история, нека насоча вниманието ви към

ТАБЛИЦАТА

Вярвам, че ако разгледате тази таблица внимателно, ще разберете историята по-добре, а таблицата ще помогне много на паметта ви, за да запомните онова, което чувате и виждате.

Помнете, че тази таблица е предназначена да обхване период от две хиляди години религиозна история.

Забележете както в горната, така и в долната част на таблицата някои числа--същите числа както горе, така и долу: 100, 200, 300, и т. н. до 2 000.

Те представляват двадесетте века време, като вертикалните линии отделят отделните векове.

Забележете сега върху таблицата, близо до най-долната част, други прави линии, като тази права линия върви от ляво надясно надлъжно на таблицата.

Линиите са на почти същото разстояние една от друга като вертикалните линии. Но не можете да ги виждате през целия период. Те са закрити от едно много тъмно петно, което представлява онази част от историята, която е известна като “тъмните векове”. Това ще обясним по-късно. Между двете линии най-долу са имената на страни ... Италия, Уелс, Англия, Испания, Франция, и т. н., докато стигнем накрая Америка. Това са имената на страни, в които се осъществява голяма част от историята на периода, който е представен от самите имена. Разбира се, това не е цялата история, тъй като някаква част от историята се осъществява в някои от страните във всеки период. Но специална част от историята се осъществява в тези специални страни по време на тези специални периоди.

Забележете сега близо до долната част на таблицата други линии, които са малко по-високо. И те са покрити частично от “тъмните векове” и също са пълни с имена, но това не са имената на страни. Всички тези имена са “прозвища”. Това са имената, дадени на тези хора от техните врагове. “Християни е първото: “Учениците бяха наречени християни най-напред в Антиохия” (Деяния 11:26). Това станало някъде около 43 год. сл. Хр. С това име те били наречени подигравателно от езичниците или от юдеите. Всички други имена в тази колона били дадени по същия начин: монтанисти, новацияни, донатисти, павликяни, албигойци, валдензи и т. н., и ана-баптисти. Ще говорим отново и отново за всяко едно от тях в хода на лекциите.

Но погледнете отново таблицата! Вижте червените кръгове! Те са разпръснати почти навсякъде върху цялата таблица. Те представляват църквите. Отделни самостоятелни църкви в Азия, в Африка, в Европа, в планини и долини и т. н. Кървавочервеният им цвят сочи мъченическа кръв. Техният основател Христос умрял на кръста. Всички апостоли с изключение на двама, а именно Йоан и Юда, претърпели мъченическа смърт. Юда предал своя Господ и умрял в самоубийство. Апостол Йоан според историята бил варен в голям казан с масло.

Ще видите някои кръгове, които са изцяло черни. Те също представляват църкви, но грешащи църкви. Това са църкви, които изпаднали в погрешен живот или учения. Имало определен брой такива църкви още преди смъртта на Петър, Павел и Йоан.

След като вече приключихме с общото въведение и с някои необходими и извънредно важни предварителни уточнения, преминавам към самата история.

ПЪРВИ ПЕРИОД (30-500 г. сл. Хр.)

1. При необичайния, но чуден импулс и ръководство на Йоан Кръстител--красноречивият мъж от пустинята, при любящото докосване и чудотворната сила на самия Христос и при чудното проповядване на 12-те апостоли и на техните непосредствени наследници християнската религия мощно се разпространила през първия период от 500 години. Тя обаче оставила ужасно кървава следа след себе си. Юдаизмът и езичеството остро се противопоставяли на всяко движение напред. Йоан Кръстител бил първият от великите водачи, който дал своя живот. Той бил обезглавен. Скоро след това го последвал и самият Спасител--основателят на християнската религия. Той умрял на кръста чрез жестока кръстна смърт.

2. Следвайки своя Спасител паднали бързо един след друг много други герои-мъченици: Стефан бил убит с камъни, Матей бил убит в Етиопия, Марк бил влачен по улиците докато не умрял, лука бил обесен, Петър и Симеон били разпнати, Андрей бил вързан на кръст, Яаков бил обезглавен, Филип бил разпнат и убит с камъни, Вартоломей бил одран жив, Тома бил пронизан с копия, по-малкият Яаков бил хвърлен на земята от покрива на храма и пребит до смърт, Юда бил умъртвен със стрели, Матия бил убит с камъни, а Павел бил обезглавен.

3. Не изминали и сто години преди всичко това да се случи. Това жестоко преследване от страна на юдаизма и паганизма (езичеството) продължило още два века. И въпреки това християнската религия мощно се разпространявала. Та навлязла в цялата Римска империя, в Европа, Азия, Африка, Англия, Уелс и почти навсякъде другъде, където имало някаква цивилизация. Църквите извънредно много се умножили и броят на учениците непрекъснато нараствал. Но някои от църквите продължили да навлизат в заблуда.

4. Първото такова отклонение от новозаветните учения било по отношение както на управлението, така и на доктрината. През първите два века отделните църкви бързо се умножавали и някои от по-ранните църкви като тези в Йерусалим, Антиохия, Ефес, Коринт, и т. н., толкова много нараснали, че станали твърде големи. Църквата в Йерусалим например имала много хиляди членове (Деяния 2:41; 4:4, 5:14)--може би 25 000 или дори 50 000 и повече. Онзи, който внимателно изучи книгата Деяния на апостолите и посланията, ще види, че Павел имал огромната задача още по негово време да държи някои от църквите в правилната посока. Вижте пророчествата на Петър и Павел за бъдещето (2 Петър 2:12; Деяния 20:29-31; също втора и трета глава на Откровение).

Тези големи църкви по необходимост имали много проповедници или старейшини (Деяния 20:17). Някои от епископите или пасторите започнали да поемат власт, която не им била дадена от Новия завет. Те започнали да претендират за власт и над други и по-малки църкви. Заедно със своите много старейшини те започнали да господаруват над Божието наследство (3 Йоан 9). Това било началото на една грешка, която нараснала и се умножила в много други сериозно вредящи грешки. Това било началото на различните санове в служението, като накрая това довело до онова, което сега се практикува от другите и от католиците. Тук започнало онова, което довело до цялостна промяна на първоначалната демократична политика и управление на ранните църкви. Тази нередност започнала по един незабележим начин още преди края на втори век. Това вероятно е първото сериозно отклонение от постановения в Новия завет ред за църквите.

5. Друга съществена промяна, която, според историята, започнала вероятно преди края на втори век, засегнала великото учение за самото спасение. Както юдеите, така и езичниците, в продължение на много поколения били приучени да поставят голямо ударение върху церемониите. Те били свикнали да считат предобразите и сенките за реалните неща, а церемониите за истинско средство за спасение. Колко лесно било по този начин да се стигне дотам, че да се гледа така и на кръщението. Те разсъждавали по този начин: В Библията се говори много за кръщението. Голямо ударение се поставя върху обреда и върху задължението на човека във връзка с този обред. Със сигурност това трябва да има голямо значение за спасението на човека. По такъв начин именно по това време представата за “новораждане чрез кръщение” започнала да се затвърждава в някои от църквите (Shackelford, page 57; Camp p. 47; Benedict, p. 286; Mosheim, vol. 1, p. 134; Christian, p. 28).

6. Следващата сериозна грешка, която започнала да се промъква и която, според някои от историците (не всички), започнала в същия този век и за която може да се каже, че е била неизбежна последица от възгледа за “новораждане чрез кръщение”, била промяната в разбирането кой да бъде кръщаван. След като било обявено веднъж, че кръщението е средство за спасение, от това следвало, че колкото по-скоро станело кръщението, толкова по-добре. Оттам произлязло “кръщаването на малки деца”. Преди това “вярващите” и само “вярващите” били считани за подходящи за кръщаване. За “поръсването” и “поливането” все още не говорим. Тези неща навлезли много по-късно. В продължение на няколко века малките деца, както и другите, били потапяни. Гръцките католици (голямо разклонение на католическата църква) и до днес не са променили първоначалната форма на кръщението. Те практикуват кръщението на малки деца, но никога не са го правили по друг начин освен чрез пълно потапяне (Забележете, че някои от църковните историци поставят началото на кръщаването на малки деца в този век, но аз ще цитирам кратък параграф от Ecclesiastical Researches (Църковни изследвания) на Робинсън).

През първите три века общностите на вярващите в целия Изток били самостоятелни и независими групи, които не получавали подкрепа от правителството и, следователно, нямали светска власт една над друга. През цялото това време те били църкви от кръстени хора и въпреки че всички отци от първите четири века до Йероним (370 г. сл. Хр.) били от Гърция, Сирия и Африка, и въпреки, че те дават многобройни истории на кръщения на възрастни, няма нито една за кръщение на дете преди 370 год.” (Compendium of Baptist History (Компендиум по баптистка история), Shackelford, p. 43; Vedder, p. 50; Christian, p, 31; Orchard, p. 50, etc.)

7. Нека помним, че промените, които споменаваме тук, не били извършени за един ден и дори за една година. Те възниквали постепенно и никога сред всички църкви. Някои от църквите ги отхвърлили енергично. Дотам, че пред 251 год. сл. Хр. верните църкви обявили, че прекъсват общението си с онези църкви, които приемат и практикуват тези грешки. По такъв начин възникнало първото официално разделение между църквите.

8. По такъв начин ще отбележим, че първите три века дали началото на три важни и съществени изопачения на ученията на Христос и на Неговите апостоли. Станало и едно важно събитие. Погледнете това кратко изложение и обобщение:

(1) Изопачаването на новозаветния възглед за епископа и църковното управление. Това изопачение бързо се разпространявало и ставало все по-видимо и по-видимо, като довело до все повече и повече вредни последици.

(2) Изопачаването на новозаветните учения за новораждането и превръщането им в учение за “новораждането чрез кръщение”.

(3) Промяната от “кръщаване на вярващия” в “кръщаване на малки деца” (Последното обаче не станало общоприето и даже не било често срещано явление в течение поне на още един век.).

9. “Новораждането чрез кръщениеикръщаването на малки деца. Съгласно безспорно установената история тези две грешки причинили в хода на вековете проливането на повече християнска кръв от всички останали грешки взети заедно или вероятно повече от всички несвързани с преследвания войни, като изключим “световната война” неотдавна. Над 50 милиона християни умрели от мъченическа смърт--най-вече защото отхвърляли тези две грешки в периода на “тъмните векове”, който продължил около дванадесет или тринадесет века.

10. От историята по време на тези първи три века могат ясно да се покажат три значими за повечето църкви факта:

(1) Самостоятелността и независимостта на църквите.

(2) Подчинената роля на епископите или пасторите.

(3) Кръщаването само на вярващи.

Ще цитирам сега Мошеим--най-великият от всички лутерански църковни историци. Том 1, страници 71 и 72: “Но всеки, който предполага, че епископите от тази златна за Църквата епоха са като епископите от следващите векове, ще трябва да смеси и обърка характери, които са твърде различни, защото в този век и в следващия епископът ръководел една единствена църква, която обикновено можела да се побере в един частен дом, и епископът не бил нейн господар, а в действителност бил нейн служител или слугаВсички църкви в онези първоначални времена били независими групи или нито една от тях не била подчинена на юрисдикцията на която и да е друга църква. Защото въпреки че онези от църквите, които били оснавани от апостолите, често имали честта да бъдат съветвани относно съмнителните въпроси, при все това те нямали никакви съдебни пълномощия, нито контрол, нито власт да издават закони. Обратно, ясно е като по пладне, че всички християнски църкви имали равни права и във всяко отношение били равнопоставени.

11. Въпреки големите и сериозни преследвания, до този период християнството има удивителен растеж. То покрило и даже излязло извън границите на Римската империя. Почти целия населен свят чул благовестието. И както твърдят някои от църковните историци, много от първоначалните църкви, които били организирани от апостолите, все още са незасегнати и при това верни на апостолските учения. Както обаче вече бе показано, множество ясно изразени и вредни грешки са проникнали и трайно са се установили сред много от църквите. Някои от църквите стават твърде нередовни.

12. Преследванията са станали все по-жестоки. Някъде около началото на четвърти век се появява вероятно първият ясно определен правителствен декрет за преследване. Удивителният растеж на християнството алармирал езическите ръководители на Римската империя. Затова император Галериус издава директен декрет за още по-варварско преследване. Това става на 24-ти февруари 303 г. сл. Хр. До този момент изглежда, че езичеството е преследвало без да има ясно определени закони във връзка с това.

13. Но този декрет така цялостно се провалил в постигането на своята цел да спре растежа на християнството, че същият този император Галериус само осем години по-късно (311 г. сл. Хр.) издава друг декрет, с който отменя първия и на практика предоставя търпимост, т.е. позволение да се живее съгласно религията на Иисус Христос. Това вероятно бил първият благоприятен закон.

14. Към началото на 313 г. сл. Хр. християнството спечелило могъща победа над езичеството. На престола на Римската империя застава нов император. Той очевидно разбира част от мистериозната сила на тази религия, която продължавала да расте въпреки преследванията. Историята твърди, че този нов император, който бил самият Константин, имал удивително реалистично видение. Той видял на небето огнен червен кръст и на този кръст било написано: “С това ще победиш”. Той изтълкувал, че това означава, че трябва да стане християнин, и че като се откаже от езичеството и като прибави духовната сила на християнската религия към светската власт на Римската империя, светът можел лесно да бъде завладян. По такъв начин християнската религия щяла да стане фактически религия на целия свят, а Римската империя--империя на целия свят.

15. Така под ръководството на император Константин настъпва примирие, ухажване и брачно предложение. Римската империя чрез своя император се стреми към брак с християнството. Дайте ни вашата духовна власт и ние ще ви дадем нашата светска власт.

16. За да бъде практически осъществен и сключен този не-свят съюз, бил свикан събор. През 313 г. сл. Хр. бил отправен призив за събиране на християнските църкви или на техни представители. Мнозина дошли, но не всички. Съюзът бил сключен. Била създадена йерархия. При организирането на йерархията Христос бил детрониран като глава на църквите, а на трона бил поставен император Константин (само временно обаче) като глава на църквата.

17. Йерархията била ясно определеното начало на едно развитие, което имало за краен резултат онова, което познаваме като католическа или “вселенска” църква. Може да се каже, че нейните неясно определени начала били поставени малко преди края на втори век и началото на трети век, когато новите възгледи относно епископите и управлението на църквите започнали да се оформят.

18. Нека определено запомним, че когато Константин отправил своя призив за свикването на събор, твърде много християни (баптисти) и църкви отказали да се отзоват. Те не искали никакъв брак с държавата и никакво централизирано религиозно управление и никакво по-висше църковно управление от какъвто и да е вид освен отделната индивидуална църква. Тези християни (баптисти) и църкви не се включили нито тогава, нито когато и да било по-късно, в йерархията на католическата деноминация.

19. Когато тази йерархия била създадена, самият Константин, който бил поставен начело, по това време не бил християнин. Той се бил съгласил да стане такъв. Но тъй като грешащите или нередовни църкви, които влезли с него в тази организация, били приели грешката за “новораждане чрез кръщение”, в ума на Константин възникнал сериозен въпрос: Ако съм спасен от моите грехове чрез кръщение, тогава какво ще стане с греховете ми, които може да извърша след като бъда кръстен?" Той повдигнал въпрос, който е озадачавал всички следващи поколения на света. Може ли кръщението да измие все още неизвършените грехове? Или, дали греховете, извършени преди кръщението, се измиват по един начин (т.е. чрез кръщение), а греховете, извършени след кръщението, чрез друг метод?

20. Тъй като не бил в състояние да намери задоволителен отговор на многото въпроси, които по такъв начин възниквали, Константин най-накрая решил да се обедини с християните, но да отложи своето кръщение чак до момента малко преди неговата смърт, така че всички негови грехове да могат по такъв начин да бъдат измити на един път. Той последвал този път и затова бил кръстен едва малко време преди смъртта си.

21. Действията на Константин, с които отрекъл езическата религия за цялата Римска империя и приел християнството, причинили огромно недоволство сред Сената на Рим. Те отрекли или поне се противопоставяли на неговата линия на поведение. Тяхното противопоставяне най-накрая довело до преместването на седалището на империята от Рим във Византиум--един стар град, който бил наново построен и след това наречен Константинопол по името на Константин. В резултата на това се появили две столици на Римската империя: Рим и Константинопол. Двата съперничещи си града станали няколко века по-късно ръководните центрове на разделената католическа (вселенска) църква--Римската и Гръцката.

22. До организирането на Йерархията и обединяването на църквата и държавата цялото преследване на християнството се извършвало или от юдаизма или от паганизма (езичеството). Сега настъпила сериозна промяна. Християните (по име) започват да преследват християни. Константин желаел всички християни да се присъединят към него в новата му идея за държавна религия, но тъй като мнозина съзнателно се противопоставяли на това сериозно отклонение от новозаветните учения, той започнал да използва властта на правителството, за да принуждава. По такъв начин започнали дните и годините и даже вековете на жестоко преследване на всички онези християни, които били верни на първоначалните учения на Христос и на апостолите.

23. Запомнете, че сега отбелязваме събития, които се случили между 300 г. и 500 г. сл. Хр. Йерархията, организирана по времето на Константин, бързо се развила и превърнала в онова, което сега познаваме като Католическата църква. Тази нова развиваща се църква, съединена със светската власт, повече не била просто изпълнител, който изпълнява завършените закони на Новия завет, а започнала да бъде законодател, като променяла или анулирала стари закони или въвеждала в сила нови и напълно непознати за Новия завет закони.

24. Едно от нейните първи законодателни постановления и едно от най-гибелните по своите последици било установяването със закон на “кръщаването на малки деца”. Съгласно този нов закон “кръщаването на малки деца” става задължително. Това било направено през 416 г. сл. Хр. Малки деца били не много често кръщавани в продължение вероятно на един век преди това. С влизането в сила на този нов закон били отменени два съществени новозаветни закона, а именно, “кръщаването на вярващи” и “доброволното лично подчиняване при кръщаването”.

25. Като неизбежна последица от това ново учение и закон, тези грешащи църкви скоро се изпълнили с необърнати във вярата членове. Всъщност, не изминали много години и вероятно мнозинството членове били необърнати индивиди. По такъв начин големите духовни дела на Божието духовно царство били в ръцете на светска власт, която не била новородена. Какво би могло да се очаква сега?

26. Лоялните християни и църкви отхвърлили, разбира се, този нов закон. “Кръщаването на вярващи”, “новозаветното кръщение” били разбира се единственият закон за тях. Те не само отказвали да кръщават децата си, но, тъй като вярвали само в кръщаването на вярващи хора, отказвали да приемат кръщенията, извършвани от и в рамките на църквите към тази противоречаща на Писанията организация. Ако някой от членовете на църквите от тази нова организация се опитвал да се присъедини към някоя от църквите, които били отказали да се обединят с новата организация, били искани християнско преживяване и повторно кръщение.

27. Линията на поведение, която верните църкви следвали, разбира се, скоро си навлякла яростното недоволство на държавните религиозници, много от които, ако не и повечето от тях, не били истински християни. Името “християни” обаче отсега нататък било отнето на тези верни църкви, които отказали да приемат тези нови грешки. Те били ограбени откъм името си и били наричани с много други имена--понякога с едно, а понякога с друго, като например “монтанисти”, “тертулианци”, “новацияни”, “патерини” и т. н., а някои, най-малко заради практиката им да кръщават отново онези, които били кръстени като малки деца, били наричани “ана-баптисти”.

28. През 426 г. сл. Хр., само десет години след като било установено със закон кръщаването на малки деца, започнал ужасният период, известен като “Тъмните векове”. Какъв период! Колко ужасно мрачен и кървав! От този момент нататък в продължение на над десет века пътеката на вярното християнство в голяма степен била отмивана в собствената му кръв. Забележете на таблицата някои от многото различни имена, които носели преследваните. Понякога тези имена се дават заради някой особено героичен водач, а понякога по други причини, като често имената за едни и същи хора са различни в различните страни и дори в различните векове.

29. Реалното папство води своето начало именно от първите години на периода на “тъмните векове”. Това станало чрез Лъв ІІ в периода 440-461 г. сл. Хр. Това обаче не е първият път, когато титлата се използва. Тази титла, подобно на самата католическа църква, била до голяма степен резултат на развитие. Титлата се появява за първи път като наименование на епископа на Рим през 296-304 г. Тя била официално възприета от Сирисиус, епископът на Рим между 384-398 г. След това била официално приета от Лъв ІІ (440-461 г.). След това, през 707 г., претенцията била, че е по отношение на целия сват. А няколко века по-късно била обявена от Грегорий VІІ за изключително право на папството.

30. И сега, нека обобщим най-важните събития през този първи период от пет века:

(1) Постепенна промяна от демокрация към църковно-йерархично управление.

(2) Промяна от спасение по благодат към спасение чрез кръщение.

(3) Промяната от “кръщаване на вярващия” към “кръщаване на малки деца”.

(4) Организирана е Йерархията. Съединяване на църква и държава.

(5) Седалището на империята е преместено от Рим в Константинопол.

(6) Кръщаването на малките деца е установено със закон и е направено задължително.

(7) Християни започват да преследват християни.

(8) “Тъмните векове започват през 426 г.

(9) Мечът и факлата, а не благовестието, стават силата Божия (?) за спасение.

(10) Всяко подобие на “религиозна свобода” умира и е погребано и остава погребано в продължение на много векове.

(11) Верните на Новия завет църкви, независимо от името, което носели, са преследвани и гонени до най-далечните граници на новата католическа светска власт. Разпръснати из целия свят остатъци от тези църкви намират несигурни убежища в гори и планини, в долини, в скривалища и пещери по земята.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ (600-1300 г. сл. Хр.)

1. Приключихме първата лекция с приключването на пети век. Но много неща водят началото си от онези ранни векове, които дори не бяха споменати в първата лекция. Току-що бяхме навлезли в ужасния период, известен в историята на света като “Тъмните векове”. Тъмни и ужасни и кървави до крайност били те. Преследванията от страна на официално установената Римска католическа църква били тежки, жестоки и постоянни. Войната на замисленото изтребление продължавала постоянно и неотслабващо следвала в много страни бягащите християни. Една Пътека от кръв е почти всичко, което някъде е останало. Особено в Англия, Уелс, Африка, Армения и България. А също и навсякъде другаде, където можело да се намерят християни, които искрено се опитвали да останат стриктно верни на ученията на Новия завет.

2. Сега ще насочим вниманието си към онези събори, които са наречени “вселенски” или всеобщи за цялата империя. Добре е да помним, че за тези събори се твърди, че били уж на основата или по образеца на събора, проведен от апостолите и други с тях в Йерусалим (вж. Деяния 15:1), но вероятно нищо, което носи такова име, не може да е така различно. Тук ще се спрем само на осем събора, като всеки един от тях бил свикван от различни императори и нито един от папите. И всички те били проведени сред източните или гръцките църкви. Присъствали на тях обаче в някаква степен представители на Западното разклонение или на Римските църкви.

3. Първият от тези събори се провел в Нике или Никея през 325 г. сл. Хр. Той бил свикан от Константин Велики и на него присъствали 318 епископа.

Вторият заседавал в Константинопол през 381 г. сл. Хр. и бил свикан от Теодосий Велики. Присъствали 150 епископа (В ранните векове епископ означавало просто пастор на индивидуална църква.).

Третият бил свикан от Теодосий ІІ и от Валенциан ІІІ. На този събор присъствали 250 епископа. Той заседавал в Ефес през 431 г. сл. Хр.

Четвъртият заседавал в Халкедон през 451 г. сл. Хр. и бил свикан от император Мариян. Присъствали 500 или 600 епископа или митрополита (митрополитите били пастори на градове или пастори на първа църква). По време на този събор било провъзгласено учението, което днес наричаме поклонение на Мария. Това е религиозното поклонение към Мария, майката на Христос. Това ново учение отначало предизвикало доста големи спорове, като мнозина сериозно възразявали. Но в крайна сметка то победило и се установило като постоянна доктрина на католическата църква.

Петият от тези осем събора се провел в Константинопол (вторият събор, който се провел там). Той бил свикан от Юстиниан през 553 г. сл. Хр. и на него присъствали 165 епископа. Изглежда този събор е бил свикан най-вече, за да осъди определи книги.

През 680 г. сл. Хр. бил свикан шестият събор. Този събор също се провел в Константинопол и бил свикан от Константин Погонат, за да осъди ереси. По време на заседанията му папата, наречен Хонориус, бил свален от власт и отлъчен. По това време обаче учението за непогрешимостта все все още не било обявено.

Седмият събор бил свикан в Никея през 787 г. сл. Хр. Това бил вторият събор, проведен на същото място. Този събор бил свикан от императрица Ирина. По време на неговите заседания изглежда е началната точка, както на “покланянето на образи”, така и на “покланянето на светии”. По такъв начин можете да видите, че все по-забележимо тези хора ставали по-скоро езичници, отколкото християни.

Последният от така-наречените “източни събори”, т.е. онези, които били свиквани от императорите, се провел в Константинопол през 869 г. сл. Хр. Този събор бил свикан от Василий Маредо. Католическата (вселенската) църква била изпаднала в сериозни проблеми. Бил възникнал спор от много сериозен характер между главите на двата клона на котолицизма (на вселенската църква)--източния и западния, гръцкия и римския, между гърка Понтий в Константинопол и Николай--главният в Рим. Дотолкова сериозен бил техният сблъсък, че двамата стигнали дотам да се отлъчат взаимно. Така че за кратък период католическата (вселенската) църква била изцяло без глава. Съборът бил свикан най-вече, за да реши, ако е възможно, тази трудност. Този разрив в католицизма никога, даже и до днес, не е бил задоволително разрешен. От онзи далечен ден и до днес всички опити за изцеление на този разрив са се проваляли. Оттогава властта на папския дворец била във възход. Не императорите, а Римският понтифекс свиквал съборите. За следващите събори ще говорим в лекциите по-нататък.

4. Има едно ново учение, на което не успяхме да обърнем внимание. Без съмнение има и други, но особено едно, и то “причастието за малки деца”. Малките деца не само били кръщавани, но и приемани в църквата, и като членове на църквата трябвало да имат право да вземат от Господната вечеря. Да им се дава тя не било лесно, но този проблем се решавал като хлябът се натопявал във виното. Такава била практиката в продължение на години. А не след много време било добавено и още едно учение към това--учели, че това е друго средство за спасение. Тъй като още едно друго учение било прибавено към тези, ние отново ще говорим за него малко по-нататък в лекциите.

5. През пети век, по време на четвъртия вселенски събор, проведен в Халкедон през 451 г., било прибавено едно напълно ново учение към бързо нарастващия списък--това била доктрината за поклонението пред Мария, майката на Иисус. Изглежда са чувствали нужда от нов посредник. Разстоянието от Бог до човека било просто твърде голямо само за един посредник, въпреки че това бил Христос, Божият Син, истинският Бог-Човек. Мислели, че Мария е необходима като друг посредник, и молитви трябвало да се отправят към Мария. Тя от своя страна щяла да ги отправя към Христос.

6. Две други нови учения били прибавени към католическата вяра през 8-ми век. Те били оповестени по време на втория събор, проведен в Нике (Никея), вторият там през 787 г. Първото от тях било наречено “Поклонението на образи (икони)” --директно нарушаване на една от Божиите заповеди.

Не си прави кумир (Изход 20:3, 4, 5). Това била още една езическа добавка. След това последвало “поклонението на светии”. Това учение няма никаква подкрепа от Библията. Само един пример е даден в Библията за покланение на светия и той ни е даден, за да ни покаже какво пълно безумие е това. Това е примерът с умрелия богаташ, който се молел на Авраам (Лука 16:24-3l). Това са някои, но не и всички кардинални отклонения от ученията на Новия завет, които се появили в този период на църковната история.

7. По време на периода, през който преминаваме в момента, преследваните били наричани с много и различни имена. Сред тях са донатисти, патерини, катари, павликяни и ана-баптисти, а малко по-късно петро-брусияни, арнолдисти, хенрикияни, албигойци и валдензи. Понякога една група от тях била най-забележимата, а друг път друга. Но някои от тях били почти винаги ярко забележими поради постоянството и жестокостта на тяхното преследване.

8. Не мислете, че всички тези преследвани групи били винаги и във всяко отношение верни на ученията на Новия завет. Като цяло били верни, а като вземем предвид средата, в която се намирали, някои от тях били удивително верни. Запомнете, че много от тях в онова далечно време имали само части от Новия завет или от Стария завет. Библията не била напечатана. Тя била във формата на ръкописи върху пергамент или кожи или нещо подобно и по необходимост била голяма и обемиста. Малко семействата, а даже и малко от простите църкви имали пълни екземпляри от цялата Библия. Преди окончателното официално приемане на канона (към края на четвърти век) вероятно имало много малко прости ръкописи на цялата Библия. От хилядата известни ръкописа само около 30 екземпляра съдържат всичките книги.

9. Освен това през целия период на “тъмните векове” и на преследванията се полагали упорити усилия да бъдат унищожени дори и най-малките ръкописни екземпляри на Писанията, притежавани от преследваните. По тази причина в много случаи тези хора имали само малки части от Библията.

10. Добре е освен това да отбележим, че с цел да се предотврати разпространяването на какъвто и да е възглед, който противоречи на католиците, били приемани много крайни планове и мерки. На първо място всичко, освен написаното от католиците, било събирано и изгаряно. Това особено се отнасяло до книгите. В продължение на няколко века тези планове и мерки били стриктно и настоийчиво прилагани. Това според историците е основната причина да е толкова трудно да се осигури съвсем точна история. Почти всички упорити писатели и проповедници умрели мъченически. Това бил кървав период на отчаяние. Всички групи на упоритите еретици (така-наречени), независимо от името, с което били наричани, и от мястото, където живеели, били жестоко преследвани. Сред по-ранните групи особено изпъкват донатистите и павликяните. Колкото и странно да изглежда това, католиците обвинявали всички онези, които отказвали да се отклонят заедно с тях от вярата и да вярват като тях, че са еретици и след това ги осъждали като еретици. Онези, които се наричали католици, се приближавали много повече до езичеството и юдаизма отколкото до християнството, като се влияели много повече от светската власт, отколкото от духовната. Те създали много повече нови закони, отколкото спазвали стари.

11. Ето някои от многото изменения, които през тези векове били въведени в ученията на Новия завет. Вероятно не винаги са дадени в последователността, в която били оповестявани. Всъщност, понякога е почти невъзможно да се получи точната дата на произхода на някои от тези промени. Те са нещо подобно на цялата католическа система. Те са израстъци в резултат на развитие. Техните доктрини или учения, особено в по-ранните години, били подложени на постоянни промени--било чрез добавяне, било чрез изваждане, било чрез замяна или отмяна. Католическата църква престанала да бъде, ако въобще някога е била, истинска новозаветна църква. Те вече не била чисто изпълнителско тяло, което да изпълнява вече създадените от Бога закони, но станала активен законодател, като своеволно създавала нови закони и променяла или отменяла предишни закони.

12. Едно от техните нови учения или заявления горе-долу по това време гласяло: Няма спасение извън Църквата. Имали предвид католическата църква, разбира се, тъй като те обявявали, че няма друга. Казано накратко--или бъдете католици, или сте загубени. Нямало никаква друга алтернатива.

13. Учението за опрощаване чрез индулгенции и продажбата на индулгенции били едно друго абсолютно ново и сериозно отклонение от ученията на Новия завет. Но за да се направи това ново учение наистина ефективно, още едно друго ново учение било задължително необходимо. Трябвало да се създаде някаква голяма кредитна сметка--сметка за кредитиране на небето, но достъпна на земята. По такъв начин хората трябвало да бъдат учени за заслугата на “добрите дела” като средство за спасение и като средство за попълване, за слагане на нещо в тази сметка за кредитиране, от която да може нещо да се тегли. Първата голяма сума, която постъпила в тази сметка, била, разбира се, делото на Господ Иисус. Тъй като Той не бил направил нищо лошо, нито едно от Неговите добри дела не било необходимо за Него самия и затова всички Негови добри дела трябвало да постъпят в сметката за кредитиране. Тогава, в допълнение към това, всички добри дела в повече (в повече от онова, което човек би могъл да има нужда за самия себле си) на апостолите и на всички добри хора, които били живели след това, щели да бъдат прибавени към кредитната сметка, с което тя ставала извънредно огромна. И тогава цялата тази огромна сума, сложена в сметката в полза на църквата--единствената църква (?!), била съчетана с позволение, дадено на църквата, да я използва според нуждите на някой беден смъртен грешник и да иска за това цена, която може да се счита за разумна, тъй като всеки един се нуждаел от небесен кредит. По такъв начин възникнала продажбата на индулгенции. Хората можели да ги закупуват за себе си или за свои приятели или даже за умрели приятели. Цените варирали в зависимост от размера на извършения грях или на греха, който предстояло да бъде извършен. Това понякога било довеждано до отчайваща крайност, както признават и самите католици. Някои истории и енциклопадии ни дават списъци с цени, които се искали за различните грехове, за които се продавали индулгенции.

14. Още една доктрина била необходима и даже задължителна, за да бъдат направени напълно ефективни последните две. Тази нова доктрина се наричала Чистилище--място на междинно състояние между небето и земята, в което трябва всички да спрат, за да бъдат очистени от всички онези грехове, които не са грехове, водещи до проклятие. Даже “светиите” трябва да минат през чистилището и да останат там, докато не бъдат очистени там с огън, освен ако не могат да получат помощ чрез онази кредитна сметка, като тази помощ те могат да получат само чрез молитвите или плащането на индулгенции от тези, които са живи. От там и продажбата на индулгенции. Едно отстъпление от новозаветните учения водело неизбежно до други.

15. Може би ще е добре на това място да отделим време, за да покажем разликите между римо-католиците и православните:

(1) Като националности православните са основно славяни и са в Гърция, Русия, България, Сърбия, и т.н. Римо-католиците са главно латинци и са в Италия, Франция, Испания, Южна и Централна Америка, Мексико и т. н.

(2) Гръко-католиците (православните) отхвърлят кръщението с поръсване или поливане с вода. Римо-католиците използват само поръсване, като претендират, че имат правото да променят първоначалния библейски план за потапяне.

(3) Православните продължават практиката на “причастието за малки деца”. Римляните са я изоставили, въпреки че някога са учели, че тя е средство за спасение.

(4) Когато православните отслужват Господна вечеря, те дават както вино, така и хляб на миряните. Католиците дават хляб само на миряните, а свещениците пият виното.

(5) Православните свещеници трябва да са женени. На католическите свещеници е забранено да се женят.

(6) Православните отхвърлят доктрината за папската “непогрешимост”, а римляните я приемат и настояват на тази доктрина. Горните точки са поне главните, по които те се различават. По отношение на останалото, както изглежда, гръцката и римската католически църкви са на едно гледище.

16. В нашите лекции току-що приключихме с девети век. Сега започваме с десети век. Моля да погледнете таблицата. Точно тук, където е станало отделянето между Римо-католиците и православните. С напредъка на вековете скоро ще видите други нови закони и учения, както и други отчайващо жестоки преследвания (Schaff, Herzogg, En., Vol. 11, page 901.)

ПЪТЕКА ОТ КРЪВ

17. Отново искам да обърна вниманието ви към онези, върху които се стоварила тежката ръка на преследването. Ако през тези 1 200 години на така наречените “Тъмни векове” са загинали от преследвания 50 милиона души, както изглежда, че историята положително учи, тогава те са загивали средно по-бързо от четири милиона всеки век. Това изглежда почти извън границите на човешките разбирания. Както беше споменато по-рано, тази желязна ръка, от която капе кръвта на мъчениците, се стоварила върху павликяните, арнолдистите, хенрикияните, петро-брусияните, албигойците, валдензите и ана-баптистите--разбира се с много по-голяма сила върху едни, отколкото върху други. Но тази страшна част от нашата история ще преминем забързано.

18. След това идва още един доста дълъг период на вселенски събори, но, разбира се, не непрекъснато или последователно. В течение на годините имало много събори, които не били вселенски, нито “за цялата империя”. Тези събори в голяма степен били законодателни тела, които узаконявали или променяли някакви граждански или религиозни (?) закони, като всички те--както законодателството, така и самите закони, били в директно противоречие с Новия завет. Помнете, че това били действията на една официално установена църква--една църква, която била бракосъчетана с езическо правителство. И тази църква станала много по-паганизирана (езическа), отколкото правителството станало християнизирано.

19. Винаги, когато дадени хора отрекат, че Новият завет обхваща всички необходими закони на християанския живот—както по отношение на оделния християнин, така и по отношение на цялата църква, тези хора са отплавали в един безграничен океан. Всеки погрешен закон (а всеки закон, който е прибавен към Библията е погрешен) неизбежно и скоро ще изисква и друг, а другите ще изискват още други закони без да има край на това. По тази причина Христос не дал на Своите църкви и на проповедниците законодателни права. И отново, и по-конкретно, това е причината Новият завет да приключва с тези важни думи:

Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството на тази книга: ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, написани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на книгата на това пророчество, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, за които е писано в тази книга.” Откровение 22:18, 19.

ЗАБЕЛЕЖКА: Вмъкваме това изречение като предупреждение. Нека баптистките църкви да внимават даже с дисциплинарни и други видове решения, които те понякога вземат по време на своите конференции, защото тези решения биха могли да бъдат счетени за закони или правила за управление на църквата. Новият завет съдържа всички необходими закони и правила.

20. Крайно ограниченият размер на тази книга не позволява да се каже много относно тези събори или законодателни събрания, но някои неща е необходимо да бъдат казани.

21. Първият от тези Латерански или Западни събори, т.е. съборите, свиквани от папите, бил свикан от Калистус ІІ през 1123 г. сл. Хр. Присъствали около 300 епископа. На този събор било решено римските свещеници никога да не се женят. Това било наречено Безбрачие на свещениците. Ние, разбира се, не се опитваме да посочим всички неща, които били извършени по време на тези заседания.

22. Няколко години по-късно, през 1139 г. сл. Хр., папа Иносент ІІ свикал друг такъв събор, най-вече с цел да бъдат осъдени две групи много благочестиви християни, които били известни като петро-брусияни и арнолдисти.

23. Александър ІІІ свикал друг през 1179 г. сл. Хр.--само четиридесет години след последния. На този събор осъдили онова, което те наричали “грешките и неблагочестията” на валдензите и албигойците.

24. Само 36 години след този последен събор бил свикан друг от папа Иносент ІІІ. Той се провел през 1215 г. сл. Хр. и вероятно е бил най-посетеният от всички тези големи събори. Съгласно историческите сведения на този събор “присъстваха 412 епископа, 800 абата и глави на духовни ордени, посланици от византийския императорски двор и множество принцове и благородници.От самия състав на този събор можем да разберем, че духовните въпроси най-малко не били единствените обсъждани въпроси.

По това време било оповестено новото учение за Преосъществяването, т.е. за превръщането на хляба и виното от Господната вечеря в действително и истинско тяло и кръв на Христос след молитвата на свещеника. Това учение било едно от ученията, които подбудили водачите на Реформацията няколко века по-късно. Тази доктрина учела, разбира се, че всички, които участват във вечерята, на практика ядат тялото и пият кръвта на Христос. Аурикуларната, т.е. казаната на ухото на свещеника, изповед било ново учение, което изглежда е възникнало по време на този събор. Но може би няй-жестокото и кърваво нещо, което някога е било стоварвано върху някой народ в целия свят, било онова, което е известно като “Инквизицията”, както и други подобни съдилища, които имали за цел да бъде съдено онова, което наричали “ерес”. Като че ли целият свят е пълен с книги, които са написани, за да бъде осъдена тази изключителна жестокост, и все пак тя била създадена и осъществявана от хора, които претендирали, че са водени и напътствани от Господ. Вероятно няма нищо, абсолюютно нищо в цялата история, което да надминава това истинско варварство. Няма да се опитвам даже да го описвам. Само ще насоча моите читатели към някои от многото книги, които са написани за Инквизицията, и нека те сами прочетат и проучат нещата. Но още едно нещо било направено по време на този събор, защото сякаш не било направено достатъчно. Било изрично постановено да бъде изтребена всяка “ерес”. Каква черна страница--да, много черни страници били написани в световната история от тези жестоки постановления.

25. През 1229 г. сл. Хр., само 14 години след последния ужасен събор, бил проведен още един събор (Изглежда, че той не е бил вселенски.). Бил наречен Събора в Тулуза. Може би един от най-съществените въпроси в католическата история бил оповестен на този събор. На този събор постановили, че Библията, Книгата на Бог, трябва да бъде отнета от всички миряни, т.е. от всички членове на католическите църкви с изключение на свещениците или по-високопоставените хора на властта. Какъв странен закон, ако го съпоставим с ясното учение в Словото: “Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен” (Йоана 5:39)

26. Още един събор бил свикан в Лион. Свикал го папа Иносент ІV през 1245 г. сл. Хр. Главната цел на този събор изглежда била да бъде свален от власт императорът на Германия Фридрих І. Църквата, която била прелюбодейна младоженка по време на бракосъчетанието й с Държавата през 313 г. в дните на КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ, сега станала главата на дома и вече диктувала политиката и държавното управление, като по нейна воля крале и кралици били издигани и сваляни.

27. През 1274 г. сл. Хр. бил свикан друг събор, който има за цел да способства за повторното обединяване на Римското и Гръцкото разклонение на великата католическа (вселенска) църква. Този голям събор тотално се провалил в опита си да постигне тази своя цел.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ (1400-1600 г. сл. Хр.)

1. Тези три века, а именно петнадесети, шестнадесети и седемнадесети век, са сред най-изпълнените със събития в цялата човешка история и това е особено вярно за християнската история. Вътре в католическата църква имало почти непрекъсната революция--както римляните, така и гърците търсели Реформация. Това събуждане на спящата от дълго време Съвест и желанието за истинска реформация реално започнали през 13-ти век, а вероятно и малко преди това. Историята сякаш посочва това със сигурност.

2. Нека се върнем за малко назад. Католическата църква с множеството нейни отклонения от ученията на Новия завет, с многото странни и жестоки закони и с нейното отчайващо ниво на морал, както и с нейните прогизнали от кръвта на милиони мъченици ръце и дрехи, била станала противна и очевидно отблъскваща за мнозина от нейните последователи, които били много по-добри от своята собствена система и закони и учения и практики. Няколко от нейните най-смели и най-добри и най-духовни свещеници и водачи един след друг се опитвали най-искрено да реформират много от нейните най-предизвикващи възражения закони и да се върнат или поне да се доближат до простите учения на Новия завет. Ще посочим няколко забележителни примера. Забележете не само къде и колко далече един от друг започнали реформаторските огньове, но също забележете кои били водачите на реформацията. Всички водачи били католически свещеници или някакви хора с положение. Все пак имало все още малко добро сред многото зло. По това време обаче едва ли имало и една единствена доктрина от Новия завет, която не била изопачена, а запазена в своята първична чистота. Но забележете сега някои от реформаторите и къде се трудели те.

3. Добре е да отбележим обаче, че в продължение на много векове преди този велик период на реформацията имало редица забележителни характери, които се бунтували срещу ужасните крайности на католиците и искрено се стремяли да останат верни на Библията. Но тяхната кървава следа била почти единственото, което останало от тях. Сега идваме до момента, когато ще изучаваме този най-забележителен период, а именно “Реформацията”.

4. От 1320 г. до 1384 г. в Англия живял един човек, който привлякъл вниманието на целия свят. Името му е Джон Уиклиф. Той бил първият измежду смелчаците, които имали куража да направят опит за истинска реформация вътре в католическата църква. В историята той многократно е наричан “Утринната звезда на Реформацията”. Той живял един сериозен и резултатен живот. Наистина ще са необходими томове, за да се побере онова, което да може да се нарече адекватна история на Джон Уиклиф. Той бил мразен, страшно мразен, от водачите на католическата йерархия. Постоянно се опитвали да му отнемат живота. Накрая той умрял от парализа. Но години след това католическата омраза била толкова голяма, че костите му били изровени и изгорени, а прахта му била разпръсната върху водите.

5. Малко след Уиклиф се появява Йан Хус (1373-1415 г.)--един забележителен син на далечна Бохемия. Неговата душа била почувствала и реагирала на ярката светлина на “Утринната звезда” от Англия. Неговият живот бил смел и изпълнен със събития, но болезнено и тъжно кратък. Вместо да събуди откликваща струна сред своя католически народ в полза на истинска реформация, той възбудил страх и омраза и противопоставяне, което довело до изгарянето му на клада--един мъченик сред своя народ. А той се стремял към онова, което било добро за тях. Той обичал своя Господ и обичал своя народ. Той обаче бил само един от милионите, които трябвало да умрат по такъв начин.

6. След Йан Хус от Бохемия се появил един чудесен син на Италия--удивително красноречивият Савонарола (1452-1498 г.). Хус бил изгорен през 1415 г., а Савонарола се родил 37 години след това. И той, както и Хус, въпреки че бил набожен католик, установил, че водачите на неговия народ, народа на Италия, подобно на тези в Бохемия, били срещу всякаква реформация. Но той с помощта на своето могъщо красноречие успял да събуди някаква съвест и да си осигури значителен брой последователи. Но една реална реформация в Йерархията означавала абсолютно разорение за висшестоящите в тази организация. Затова и Савонарола, както и Хус, трябвало да умре. ТОЙ СЪЩО БИЛ ИЗГОРЕН НА КЛАДА. В сравнение със всички красноречиви хора от онова време Савонарола се вижда да стои с една глава над останалите. Но той се борел срещу мощна организация и тяхното съществуване изисквало да се борят срещу реформацията и затова Савонарола трябвало да умре.

7. Когато посочваме имената на реформаторите през този период, ние разбира се по необходимост пропускаме много имена. Тук говорим само за онези от тях, които са най-често споменавани в историята. След златоустия оратор на Италия дошъл един човек от Швейцария. Цвингли се родил преди смъртта на Савонарола. Той живял от 1484 г. до 1531 г. Духът на реформацията сега започнал да изпълва цялата страна. Неговите огньове сега се запалват все по-бързо и се разпространяват с все по-голяма скорост и стават много трудни за контролиране. Запаленият от Цвингли бил едва частично задушен, когато друг и то много по-сериозен от всички останали запламтял в Германия. Цвингли загинал в битка.

8. Мартин Лутер, който вероятно е най-споменаваният от всички реформатори на петнадесети и шестнадесети век, живял от 1483 г. до 1546 г. и както може да се види от датите, бил почти изцяло съвременник на Цвингли. Родил се една година по-рано и живял петнадесет години повече. Вероятно много повече отколкото това се заявява категорично от историята, неговите велики предшественици в голяма степен били улеснили трудния път пред него. Освен това той научил от техния тежък опит, а след това много подробно и от своя собствен, че истинска реформация вътре в католическата църква би била нещо напълно невъзможно. Твърде много мерки за реформиране щели да са необходими. Една от тях щяла да изисква следваща, а следващите щели да изискват още след тях и така нататък и така нататък.

9. Затова след много тежки битки, които водил с водачите на католицизма, Мартин Лутер с помощта на Меланхтон и други видни германци станал основател през 1530 г. или приблизително тогава на една изцяло нова християнска организация, която днес познаваме като лутеранската църква. Тя скоро станала църквата на Германия. Това била първата от новите организации, които произлезли директно от Рим и отказали всякаква лоялност към католическата църква-майка (както се нарича тя) и продължили да съществуват след това.

10. Временно ще пропуснем Англиканската църква, която е следващата по време след Лутеранската, и ще проследим за известно време Реформацията на континента. От 1509г. до 1564 г. живял още един от най-великите реформатори. Това бил французинът Джон Калвин, който изглежда по това време живеел в Швейцария. Той наистина бил могъщ човек. Бил съвременник на Мартин Лутер в продължение на 30 години и бил на 22 години, когато умрял Цвингли. На Калвин се приписва основаването на презвитерианската църква. Някои от историците обаче приписват това на Цвингли, но най-важните данни като че ли са в полза на Калвин. Безспорно е, че делото на Цвингли, както и делото на Лутер, улеснили много делото на Калвин. Така че през 1541 г., само единадесет години (тази изглежда е годината) след основаването от Лутер на лутеранската църква, се появила презвитерианската църква. Както в случая с лутераните, тя също била ръководена от реформиран католически свещеник или поне длъжностно лице на католическата църква. Тези шестимата, а именно, Уиклиф, Хус, Савонарола, Цвингли, Лутер и Калвин, които били велики ръководители в своите велики битки за реформация, нанесли на католицизма потресаващ удар.

11. През 1560 г., деветнадесет години след първата организация на Калвин в Женева, Швейцария, Джон Нокс, ученик на Калвин, установил първата презвитерианска църква в Шотландия, а само двадесет и две години по-късно, през 1592 г., презвитерианството станало държавната църква на Шотландия.

12. По време на всички тези тежки борби за реформация реформаторите получавали ценна помощ от много ана-баптисти или с каквото и име да били наричани те. Като се надявали на някакво облекчение на своята тежка участ, те излезли от скривалищата си и смело се борили заедно с реформистите, но били обречени на страшно разочарование. От сега нататък те щели да имат допълнително още двама врага, които да ги преследват. Както лутеранската, така и презвитерианската църква изнесли от своята католическа църква-майка много от нейните злини и една от тях била идеята за държавна църква. И двете скоро станали официално установени църкви. Скоро и двете се захванали с преследвания, като или малко или никак не се различавали от своята католическа майка.

ПЪТЕКА ОТ КРЪВ

Тъжна и ужасна била участта на тези дълго-страдали ана-баптисти. Светът вече не им предлагал никакво сигурно място за криене. Четирима жестоки преследвача сега упорито вървели по петите им. Наистина тяхната пътека била “пътека от кръв”.

13. По същото време, а всъщност няколко години по-рано от презвитерианците, възникнала още една деноминация, но не на континента, а в Англия. Това обаче станало не толкова по пътя на реформацията (въпреки че това очевидно улеснило нещата), а по пътя на едно истинско разцепление или разделение сред католическите редици. Това разделение повече приличало на разделението от 869 г., когато се разделили православни от римо-католици. Това ново разделение дошло по приблизително следния начин:

Кралят на Англия Хенри VІІІ се бил оженил за Катерина Испанска, но за съжаление след известно време неговото донякъде неспокойно сърце се било влюбило в Ан Болейн. Ето защо той искал да се разведе с Катерина и да се ожени за Ани. По онова време получаването на развод не било лесна работа. Само папата можел да го позволи, а той в този случай поради специални причини отказал да го позволи. Хенри бил силно опечален. Тъй като бил крал, той чувствал, че трябва да има правото да следва собствената си воля по въпроса. Неговият първи-министър (по онова време това бил Томас Кромуел) по-скоро взел на подбив Краля. Защо се подчиняваш на папската власт по такива въпроси? Хенри последвал неговото предложение. Той отхвърлил папската власт и направил себе си глава на църквата в Англия. Така възникнала новата англиканска църква. Това станало на дело през 1534 г. или 1535 г. По онова време не била извършена промяна в доктрината, а само била отхвърлена властта на папата. В сърцето си Хенри никога не станал истински протестант. Той умрял като католик.

14. Това разцепление обаче в крайна сметка довело до много значителна промяна или реформация. Докато реформация вътре в католическата църква и под папската власт, както в случая с Лутер и други, била невъзможна, тя станала възможна след разделението. Гренмър, Латимър, Ридли и други въвели някои забележими промени. Те обаче, както и много други, заплатили кървава цена за промените, когато няколко години по-късно Мери, наречена “Кървавата Мери”, дъщеря на напусната с развод Катерина, седнала на трона на Англия и вкарала новата църква обратно под папска власт. Тази страшна и жестока реакция завършила с напрегнатото и кърваво пет-годишно управление на Мери. Докато падали глави под кървавата секира на Мери, нейната паднала заедно с техните. Хората обаче били вкусили частично от свободата и затова когато Елизабет, дъщерята на Ан Болейн (заради която Катерина била напусната с развод) станала Кралица, англиканската църква отново отхвърлила папската власт и отново била официално установена.

15. По такъв начин преди края на шестнадесети век имало пет официално установени църкви, т.е. църкви, подкрепяни от граждански правителства--римокатолическата и гръцката православна църква се броят за две; след това англиканската църква; след това лутеранската църква или църквата на Германия; след това църквата на Шотландия, която днес е известна като презвитерианската църква. Всички те били жестоки в своята омраза и в преследването на онези хора, които се наричали ана-баптисти, валдензи, както и на всички други не-установени официално църкви, които никога не били свързвани по какъвто и да е начин с католиците. Тяхната голяма помощ в борбата за реформация била забравена или сега била напълно пренебрегната. Още много хиляди, включително жени и деца, постоянно гинели всекидневно при все още неспиращите преследвания. Голямата надежда, която била събудена и вдъхновена от реформацията, се оказала кървава заблуда. Някои остатъци намерили несигурно убежище в приятелските Алпи и в други места за укриване по света.

16. Тези три нови организации, които се отделили или произлезли от католиците, запазили много от техните най-вредни грешки, някои от които са следните:

(1) Йерархично-църковно управление (под различни форми).

(2) Официално установена църковна система (съюз на църква и държава).

(3) КРЪЩАВАНЕ на малки деца.

(4) Кръщаване чрез поръсване или поливане.

(5) Новораждане чрез кръщение (поне при някои, а и при други, ако много от техните историци заслужават доверие).

(6) Преследване на другите (поне в продължение на векове).

17. В началото тези официално установени църкви се преследвали взаимно, както и преследвали всички останали, но по време на проведения в Аугсбург събор през 1555 г. бил подписан мирен договор, известен като “Аугсбурският мир”, между католиците от една страна и лутераните от друга. Те се споразумели да не се преследват взаимно. Ако вие ни оставите на спокойствие, и ние ще ви оставим на спокойствие. За католиците война с лутераните означавало война с Германия, а за лутераните да се бият с католиците или да ги преследват означавало да водят война със всички страни, където католицизмът преобладавал.

ПЪТЕКА ОТ КРЪВ

18. Но преследванията не спрели по онова време. Мразените ана-баптисти (известни днес като баптисти) въпреки всички предишни преследвания и въпреки ужасният факт, че над петдесет милиона вече били умрели като мъченици, все още съществували и били многобройни. Точно по време на този период само покрай един европейски главен път в продължение на около 30 мили (около 50 километра) били забучени колове през няколко метра покрай пътя, върховете на които били заострени, и на върха на всеки кол била набучена окървавената глава на мъченически убит ана-баптист. Човешкото въображение трудно може да си представи такава ужасяваща сцена! И все пак това било нещо, което извършили хора, които наричали себе си благочестиви последователи на смирения Иисус Христос.

19. Нека помним, че католиците не считат, че Библията е единственото правило и ръководство за вяра и живот. Те претендират, че тя наистина е непогрешима, но има още две неща, които са също така непогрешими, а именно, “Писанията на Отците” и постановленията на църквата (католическата църква) или заявленията на непогрешимия папа.

Ето защо не може никога да има задоволителен дебат между католик и протестант или между католик и баптист, тъй като никога не би могла да съществува база за окончателно съгласие. Що се отнася до католиците, то за тях Библията сама по себе си никога не може да реши каквото и да е било.

20. Вземете например въпроса за кръщението и окончателната власт за този акт и за неговия начин. Те претендират, че Библията безспорно учи за кръщение и че учи, че пълното потапяне е единственият начин. Но в същото време претендират, че тяхната непогрешима църква е имала съвършеното право да промени начина от пълно потапяне на поръсване, но че никой друг няма правото или властта освен непогрешимата папска власт.

21. Вие разбира се ще забележите и вероятно ще се изненадате, че в тези лекции давам твърде малко цитати. Тове така, защото искрено се стремя да направя нещо, което е много трудно--да дам на хората основното и същественото относно две хиляди години религиозна история в рамките на шест часа.

22. Добре ще е точно тук да обърнем внимание на някои факти относно Библията през тези ужасни векове. Запомнете, че Библията не била отпечатвана тогава и нямало хартия, върху която да се отпечата--даже и ако печатането е било изобретено. Пергамент, обработени кози или овчи кожи или папирус (нещо като дървесен пулп) били нещата, върху които пишели хората. Ето защо една книга, голяма като Библията, изцяло написана на ръка с помощта на някакво перо, а не с писалка, кавато използваме днес, била нещо огромно като размер и по-голяма от онова, което би могъл да носи един човек. Никога нямало повече от тридесет пълни библии в целия свят. Имало много части или книги от Библията, като Матея, Марка, Лука, Йоана или Деянията, или някои от посланията, или Откровение или някоя отделна книга от Новия завет. Едно от най-забележителните чудеса в историята на света--поне според мен--е това по какъв сходен начин Божиите хора заедно мислели и вярвали относно главните и съществени части на християнството. Разбира се, Бог е единственото решение. Един най-славен факт днес е, че всички заедно и всеки от нас поотделно можем да имаме пълен екземпляр на цялата Библия и всеки на своя роден език.

23. Добре ще е също всички ние сериозно и специално да помислим за един друг съществен факт във връзка с Библията. Вече го споменахме в предходната лекция, но е така жизнено важен, че вероятно ще е мъдро отново да го споменем. Това били мерките предприети от католиците на събора в Тулуза през 1229 г. сл. Хр., когато те решили да няправят Библията, Божието Слово, недостъпна за огромното мнозинство на собствените си хора--“миряните”. Тук аз заявявам просто онова, което заявили те по време на своя велик събор. Но неотдавна един католик ми каза насаме следното: “Нашата цел във връзка с това е била да се попречи на техните субективни тълкувания на Библията”. Не е ли чудно, че Бог ще напише книга за хората, а след това няма да желае хората да я четат? А при все това, в тази книга хората ще стоят или ще паднат в съдния ден въз основа на ученията на тази книга. Не е случайно заявлението в книгата: “Вие изследвате Писанията (книгата), защото мислите, че в тях имате вечен живот. И те са, които свидетелстват за Мен”. Страшна отговорност била поета от католиците!

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ (17-ти, 18-ти, 19-ти век)

1. Тази лекция започва с началото на 17-ти век (1601 г. сл. Хр.). Преминахме твърде бързо през голяма и важна част от християнската история, но необходимостта ни принуждава да го направим.

2. Този период от три века започва с възхода на една напълно нова деноминация. Вярно ще е ако заявим, че някои историци дават 1602 г. като начало на конгрешанската църква (наричана най-напред “Независимите”). Обаче Шаф-Херцог в своята Енциклопедия поставя нейното начало далеч назад в 16-ти век и я прави еднаква по възраст с лутеранската и с презвитерианската църкви. По време на голямата реформаторска вълна мнозина, които напуснали католическата църква, не били доволни от степента на реформация под ръководството на Лутер и Калвин. Те решили освен това да отхвърлят възгледа за проповедническото управление на църквите и да се завърнат към новозаветната демократична идея, към която се били придържали през всичките предходни петнадесет века онези, които отказали да влязат в Константиновата йерархия.

3. Решителното застъпване на тази нова организация в полза на тази конкретна реформа й донесло на главата жестоки преследвания от привържениците на католици, лутерани, презвитерианци и англикани, т.е. от всички официално установени църкви. Тя обаче запазила много от другите създадени от католиците грешки, като например кръщаването на малки деца, кръщението чрез поливане или поръсване, а по-късно възприела и практикувала до крайна степен идеята за църква и държава. След като намерили убежище в Америка, самите те станали жестоки преследвачи.

4. Името “Независими” или, както са известни днес, “Конгрешани” (от думата “конгрегация”, която означава събрание) произлиза от техния начин на църковно управление. Някои от отличителните белези на английските конгрешани са дадени в Енциклопедията на Шаф-Херцог както следва:

(1) Че Иисус Христос е единственият глява на църквата и че Божието слово е единствената й книга със закони.

(2) Че видимите църкви са ясно обособени събрания на Божии мъже и жени, събрани от света с чисто религиозни цели, и не трябва да се бъркат със света.

(3) Че тези отделни църкви имат пълната власт да избират своите собствени служители и да поддържат дисциплина.

(4) Че по отношение на своето вътрешно управление всяка от тях е напълно независима от всички други църкви и също така независима от държавен контрол.

5. Колко забележимо различни са тези принципи от католицизма или дори от лутеранството или презвитерианството или епископалството на англиканската църква. Колко забележимо сходни са с принципите на съвременните баптисти, както и на баптистите от всички предишни епохи, както и с оригиналните учения на Христос и Неговите апостоли.

6. През 1611 г. се появила английският превод на Библията според версията на на крал Джеймс. Никога преди това Библията не била давана в голяма степен на хората. С началото на всеобщото разпространение на Божието слово започнал и бързият упадък на папската власт и възникнали първите от поне няколко века начала на “религиозна свобода”.

7. През 1648 г. дошъл “Вестфалският мир”. Сред останалите неща, които дошли в резултат на този мирен договор, било и тройното съглашение между големите деноминации--католици, лутерани и презвитерианци, повече да не се преследват взаимно. Преследванията между тези деноминации означавали войни с правителствата, които ги подкрепяли. Всички други християни обаче, включително и ана-баптистите, трябвало да продължат да бъдат както и преди обект на жестоко отношение и на постоянно преследване.

8. През целия седемнадесети век преследванията на валдензи, на ана-баптисти и на баптисти (на някои места представката “ана-” вече била отпаднала) продължили да бъдат отчайващо сурови. В Англия това се извършвало от англиканската църква, както Джон Бънян и много други биха могли да свидетелстват; в Германия преследванията били от страна на лутераните; в Шотландия от страна на шотландската църква (презвитерианците); в Италия, Франция и на всички други места, където папството било на власт, от католиците. По това време нямало никъде мир за онези, които не били съгласни с държавните църкви или с някоя от тях.

9. Значим и добре установен от достоверната история факт е, че още през четвърти век били наричани “ана-баптисти” онези, които отказвали да влязат в йерархията и отказвали да признаят кръщението на онези, които били кръстени като малки деца, а също отказвали да приемат учението за “новораждане чрез кръщение” и изисквали повторно кръщение на всички онези, които идвали при тях от редиците на йерархията. Независимо какви други имена носели те тогава, винаги ги наричали “ана-баптисти”. Около началото на шестнадесети век представката “ана” била изоставена и името било съкратено до простото “баптисти”, а постепенно били изоставени и всички други имена. Очевидно е, че ако Бънян беше живял в по-ранен период, неговите последователи щяха да бъдат наречени “бънянити” или “ана-баптисти”. Вероятно щяха да бъдат наричани и с двете имена, както било при другите преди тях.

10. Името “баптист” е прозвище или прякор и е било дадено на тях от техните врагове (освен ако не можем с право да припишем това тяхно име като дадено от самия Спасител, когато Той нарекъл Йоан “баптист”, т.е. Кръстител). До ден днешен името не е прието официално от която и да е група баптисти. То обаче се е утвърдило и с желание се приема и с гордост се носи. То плътно приляга. Това име било отличителният белег на предшественика на Христос--първият, който учел на учението, към което баптистите днес се придържат.

11. Цитирам едно много значително заявление в Енциклопедията на Шаф-Херцог под рубриката “История на баптистите в Европа”, том 1, стр. 210:Баптистите се разпространили най-напред в Швейцария около 1523 г., където били преследвани от Цвингли и от поддръжниците на Рим. Намираме ги през следващите 1525-1530 г. с големи напълно организирани църкви в Южна Германия, Тирол и в средна Германия. Във всички тези места преследванията правят живота им горчив.

(Забележете, че всичко това става преди да се създадат протестантски църкви, т.е. преди лутераните, епископалните или презвитерианците.)

Продължаваме с цитата:

Моравия обещавала да бъде дом на повече свобода и мнозина баптисти емигрирали там, но само, за да установят, че надеждите им са били измамени. След 1534 г. те били многобройни в Северна Германия, в Холандия, в Белгия и в провинция Валон. Те се увеличили даже по времето, когато управлявал Алва в Холандия, и развили чудно мисионерско усърдие” (Забележете--“мисионерско усърдие. И все пак някои казват, че “хардшелите” са примитивни баптисти.)

Откъде дошли тези баптисти? Те не произлезли от католиците по време на Реформацията. Те имали големи църкви още преди Реформацията.

12. Въпрос на значителен интерес е да забележим религиозните промени в Англия в хода на вековете:

Евангелието или, иначе казано, благовестието било занесено в Англия от апостолите. Страната останала апостолска по своята религия до времето, когато била организирана Йерархията в началото на четвърти век, а всъщност и в продължение на повече от век след това. Тогава изпаднала под властта на Йерархията, която бързо се превърнала в католическата църква. След това Англия останала католическа, тъй като това била държавната религия, до разцеплението през 1534-1535 г. по времето на управлението на Хенри VІІІ. След това църквата в Англия била наречена англиканска църква или църква на Англия. Осемнадесет години по-късно, от 1553 г. до 1558 г., по време на управлението на кралица Мери (“кървавата Мери”), Англия отново била върната на католиците и това бил кървав пет-годишен период. Тогава Елизабет, полу-сестрата на Мери и дъщеря на Ан Болейн, се възкачила на трона през 1558 г. Католиците отново били отхвърлени и англиканската църква отново дошла на власт. И нещата останали по този начин в продължение на почти един век, когато презвитерианската църква била за кратко време във възход и за известен период изглеждало, че може да стане държавната църква на Англия, както и на Шотландия. След времето на Оливър Кромуел обаче англиканската църква си дошла на мястото и оттогава остава официално установената църква на Англия и до днес.

13. Забележете постепенното смекчаване на религиозните въпроси в Англия от тежките и жестоки преследвания на официално установената църква в продължение на повече от век.

(1) Първия закон за търпимостта бил приет през 1688 г.--сто петдесет и четири години след началото на тази църква. Този закон позволил религиознте служби на всички деномнации в Англия с изключение на две: католиците и унитарианците.

(2) Вторият закон за търпимостта бил приет през 1778 г.--още осемдесет и девет години по-късно. Този закон включвал търпимост към католиците, но все още унитарианците били изключени.

(3) Третият закон за търпимостта бил приет през 1813 г. или тридесет и пет години по-късно. Били включени и унитарианците.

(4) През 1828-1829 г. бил приет така наречения “Пробен закон”, който давал на “несъгласните” (онези религиозни хора, които не били в съгласие с “англиканската църква”) достъп до обществени служби и даже до Парламента.

(5) През 1836-37 г. и през 1844 г. били приети законите за “регистрацията” и за “брака”. Тези два закона узаконили кръщенията и браковете, извършвани от “несъгласните”.

(6) “Законопроектът за реформата” бил приет през 1854 г. Този закон отворил вратите на университетите на Оксфорд и Кеймбридж за студенти-“несъгласни”. До този момент нито едно дете на “несъгласен” не можело да се запише за студент в някоя от тези две велики институции.

14. По такъв начин ставал маршът на прогреса в Англия по посока към “религиозната свобода”. Но вероятно е правилно да се каже, че истинската религиозна свобода никога не може да дойде в която и да е страна, където има и остава някаква официално установена църква. В най-добрият случай може да става дума само за толериране, което със сигурност е далече от истинската религиозна свобода. Дотогава, докато дадена деноминация измежду няколко в която и да е страна се подкрепя от правителството до там, че да се изключват всички други, това привилегироване и подкрепа за едни пречи на възможността да има абсолютна религиозна свобода и равенство.

15. Почти в самото начало на осемнадесети век в Англия се родили три момчета, които били предопределени да оставят дълбока и незаличима следа в света. Тези три момчета били Джон и Чарлз Уесли и Джордж Уитфийлд.

Джон и Чарлз Уесли са родени в Епуърт (и оттук идва предложение за името Епуъртска лига)--първият на 28 юни 1703 г., а вторият на 29 март 1708 г. Джордж Уитфийлд се ражда в Глостър на 27 декември 1714 г. Историята на живота на тези момчета не може да се разкаже тук, но си струва да се разказва и преразказва. Тези три момчета станали бащи и основатели на методизма. И тримата били членове на англиканската църква и учели, за да станат църковни служители. Но по онова време нито един от тях не се обърнал във вярата (което по онова време не било необичайно сред англиканското духовенство. Помнете обаче, че по онова време родителят често, ако не и обикновено, бил онзи, който решавал каква професия или път в живота да следва момчето). Но тези момчета след време били обърнати във вярата и то обърнати по чудесен начин.

16. Тези мъже изглежда нямали желание да бъдат основатели на нова деноминация. Но те като че ли силно желаели и искрено се стрямяли към съживление на чистата религия и към истинска духовна реформация в англиканската църква. Това те опитали както в Англия, така и в Америка. Вратите на техните църкви скоро били затворени пред тях. Техните служби често се провеждали на открито или в частни домове или, особено както било при Уитфийлд, в сгради за събрания на други деноминации. Голямото красноречие на Уитфийлд привличало забележимо голямо внимание където и да отидел.

17. Точната дата на основаване на методистката църква трудно може да се определи. Безспорно е, че методизмът е по-стар от методистката църква. Тримата млади мъже били наречени методисти преди да напуснат колежа. Техните първи организации били наричани “Общества”. Тяхната първа годишна конференция в Англия се провела през 1744 г. Методистката епископална църква била официално и окончателно организирана в Америка в град Балтимор през 1784 г. Техният растеж наистина е удивителен. Но когато те напуснали англиканската или епископалната църква те взели със себе си редица грешки на църквата-майка и на църквата-баба, като например епископската власт и йерархично-църковното управление. По този въпрос сред тях е имало много вътрешни войни и разделения и, както изглежда, е предопределено да има още. Освен това те извършват кръщаване на малки деца и кръщаване чрез поръсване и т. н. Но има едно велико нещо, което те притежават и което не са взели от другаде, и това е реалния факт, че са наистински духовна религия.

18. На 12 септември 1788 г. в Атриум, Ирландия, се родило едно дете, което било предопределено през следващите години да създаде доста голямо религиозно раздвижване в някои части на света и да стане основател на нова религиозна деноминация. Това дете бил Александър Кемпбъл. Баща му бил презвитериански служител. Бащата Томас Кемпбъл дошъл в Америка през 1807 г. Синът му Александър, който тогава учел в колеж, дошъл по-късно. Тъй като променили възгледите си, двамата напуснали презвитерианците и организирали едно независимо общество, което нарекли “Християнска асоциация”, която е известна като “Църквата Браш Ран”. През 1811 г. те възприели пълното потапяне като начин на кръщаване и успели да убедят един баптистки проповедник да ги кръсти, но с ясното разбиране, че те няма да се присъединят към баптистката църква. Бащата, както и майката и Александър били кръстени. През 1813 г. тяхната независима църква се обединила с баптистката асоциация Ред Стоун. Десет години по-късно те напуснали тази асоциация поради спорове и се присъединили към друга. Споровете продължили да възникват и те напуснали и тази асоциация. Честно е да се каже, че те никога не са били баптисти, нито съм виждал досега някакви документите, които да покажат, че някога са претендирали, че са.

19. Едва ли би било честно за християнската история и особено за баптистката история да не кажем нищо в тези лекции за Джон Бънян. В някои отношения това е един от най-прочутите мъже в историята на Англия и даже в историята на света--Джон Бънян, който бил баптистки проповедник--Джон Бънян, който бил дванадесет години в затвора в Бедфорд--Джон Бънян, който, докато бил в затвора, станал автор на най-прочутата и най-разпространяваната книга в света след БиблиятаНапредъкът на пътуващия поклонник”-- Джон Бънян, който бил един от най-забележителните примери за жестокостта на християнското преследване.

А историята на Мери Бънян, сляпата дъщеря на Джон Бънян, трябва да бъде във всяка библиотека на неделно училище. В продължение на много години тя била изчерпана и не се публикувала. Мисля, че сега отново се отпечатва. Почти отправям предизвикателство към всеки мъж и жена, момче или момиче, да я прочете и да се опита да задържи очите си без сълзи.

20. Още нещо, за което трябва да се кажат поне някоко думи в тези лекции, се отнася до Уелс и до баптистите в Уелс. Една от най-силно вълнуващите истории в християнската история е историята на уелските баптисти. Баптистите в Съединените щати дължат много повече на баптистите от Уелс, отколкото повечето от нас осъзнават. Някои цели напълно организирани баптистки църкви са емигрирали от Уелс в Съединените щати (Orchard, p. 21-23; Ford, chapter 2).

21. Разказът за началото на християнското дело в Уелс е поразително увлекателен и от историята се вижда, че е верен. Всичко започва в Новия завет (Деяния 28:30-31; 2 Тимотея 4:21). Историята на Клавдия и Пуденс, тяхното посещение в Рим, тяхното обръщане във вярата поради проповядването на Павел и как те занесли благовестието обратно в Уелс, тяхната родина, е разтърсващо интересна. Павел направил това проповядване в Рим още през 63 г. сл. Хр. Скоро след това Клавдия, Пуденс и други, между които имало двама проповедника, занесли същото благовестие в Англия и особено в Уелс. Трудно можем да оценим калко мощно са помогнали баптистите от Уелс на баптистите в Америка.

ПЕТА ЛЕКЦИЯРЕЛИГИЯТА В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ

1. Чрез испанците и чрез други измежду латинските народи католиците, като хора на религията, станали първите представители на християнството в Южна и Централна Америка. Но в Северна Америка, като изключим Мексико, те никога не са преобладавали. На територията на съвременните Съединени щати освен в онези части, които някога били част от Мексико, те никога не са били достатъчно силни даже по време на колониалния период, за да бъдат техните религиозни възгледи установени със закон.

2. Започвайки с колониалния период в началото на седемнадесети век, първите селища се установили във Вирджиния, а малко по-късно в онази територия, която днес е известна като щатите в Нова Англия. Религиозните или по-точно казано анти-религиозните преследвания в Англия и на континента били най-малко една от главните причини, които довели до първото заселване на колониите в Съединените щати. В някои от групите имигранти, които дошли най-напред, като изключим групата Джеймстаун (1607 г.) и онези, които са известни с името “Пилигрими” (1620 г.), имало две под-групи, като поне едната била наречена “Пуритани”. Това били “Конгрешани”. Тяхната колония била под контрола на губернатора Ендикот. Другата група били презвитерианци. Сред тези две групи обаче имало известен брой християни с различни от техните възгледи, които също търсели свобода от преследванията.

ПЪТЕКАТА ОТ КРЪВ В АМЕРИКА

3. Тези търсещи убежище конгрешани и презвитерианци установили различни колонии и незабавно в рамките на своите съответни територии установили със закон своите особени религиозни възгледи. С други думи конгрешанството и презвитерианството били направени законните религиозни възгледи на своите колонии. Това било съчетано с пълно изключване на всякакви други религиозни възгледи. Самите те, които били избягали от страната-майка и все още носели кървавите белези от преследването, като търсели дом на свобода за себе си, веднага след като станали официално установени в своите си колонии в новата земя и имали властта, те отрекли религиозната свобода за другите и практикували по отношение на тях същите жестоки методи на преследване. Третирали по такъв начин особено много баптистите.

4. Южните колонии Вирджиния и Северна и Южна Каролина били заселени главно от последователи на англиканската църква. Присъщите на тази църква възгледи били превърнати в официално установената религия на на тези колонии. По такъв начин в новата земя Америка, където много други конгрешани, презвитерианци и епископални били дошли в търсене на привилегията да се покланят на Бога според както съвестта им диктувала, скоро били установени три официални църкви. Нямало никаква религиозна свобода освен за онези, които имали политическа власт. Потомците на Рим последвали кървавите стъпки на на своята църква-майка. Тяхната собствена реформация далеч не била приключена.

5. Заедно с имигрантите в Америка пристигнали много неорганизирани баптисти (все още наричани от някоиана-баптисти”). Вероятно имало по няколко във всеки кораб, който пътувал за Америка. Те обаче пристигнали като сравнително малки групи и никога като големи колонии. Не биха им позволили да дойдат по този начин. Но те непрекъснато идвали. Преди колониите да бъдат напълно установени, баптистите вече били многобройни и почти навсякъде. Но те скоро започнали да чувстват тежките ръце на трите държавни църкви. Заради ужасните престъпления “проповядване на благовестието” и “отказа им да позволят малките им деца да бъдат кръщавани”, “противопоставянето на кръщаването на малки деца” и други подобни техни актове свързани със съвестта им, те били арестувани, вкарвани в затвор, глобявани, бити с камшици, прогонвани, а тяхното имущество било конфискувано, и т. н. Всичко това било правено тук в Америка. Ще дам само няколко примера, почерпани от множеството източници.

6. Преди колонията Масачусетс Бей да стане на двадесет години конгрешаните, които били държавната църква, приемат закони против баптистите и другите. Ето една извадка от законите:

Постигнато е съгласие и се нарежда всяко лице или лица в рамките на тази юрисдикция, което открито осъжда или се противопоставя на кръщаването на малки деца или обикаля тайно, за да съблазнява другите да не го одобряват или практикуват, или нарочно напуска църковното събрание при отслужването на обреда ... след като е изминало необходимото време и са били използвани необходимите средства за убеждаване--всяко такова лице или лица ще бъдат осъждани на изгонванеТози закон бил приет най-вече спрямо баптистите.

7. Властите на тази колония прогонили Роджър Уилиямз и други. Изгонването по онова време в Америка било отчайващо сериозно нещо. То означавало човек да отиде да живее сред индианците. В този случай Уилиямз бил добре приет и доста време живял сред индианците, а след време се оказал голяма благословия за колонията, която го била изгонила. Той спасил колонията от унищожение от същото това индианско племе чрез своите искрени молби в тяхна полза. По този начин той отвърнал на злото с добро.

8. По-късно Роджър Уилиямс заедно с други изгонени от тази и от други колонии, сред които бил и баптисткият проповедник Джон Кларк, решили да организират собствена колония. На този етап те все още нямали законните пълномощия от Англия да направят такова нещо, но счели тази стъпка за по-мъдра при наличните условия, отколкото да се опитват да живеят в съществуващите колонии при ужасните религиозни ограничения спрямо тях. Затова след като намерили малко парче земя, за което все още не била претендирала никоя друга съществуваща колония, те се установили върху това парче земя, което днес е известно с името Роуд Айлънд. Това станало през 1638 г., десет години след колонията Масачусетс Бей, но чак 25 години по-късно (през 1663 г.) те успели да си осигурят законна харта.

9. През 1651 г. (?) Роджър Уилиямс и Джон Кларк били изпратени от колонията в Англия, за да осигурят, ако е възможно, законно позволение да установят своята колония. Когато пристигнали в Англия на власт бил Оливър Кромуел, но по някаква причина той не успял да удовлетвори молбата им. Роджър Уилиямс се завърнал у дома в Америка. Джон Кларк останал в Англия, за да продължи да работи за своята молба. Минавали година след година. Кларк продължавал да остава. Най-накрая Кромуел загубил своето положение и на английския трон седнал Чарлз ІІ. Въпреки че Чарлз е считан от историците за един от най-жестоките преследвачи на християните, през 1663 г. той най-накрая предоставил хартата. И така, след 12 дълги години чакане Кларк се завърнал у дома с тази харта. По такъв начин през 1663 г. колонията Роуд Айлънд станала истински законна институция и баптистите можели да си напишат своя собствена конституция.

10. Тази конституция била написана. Тя привлякла вниманието на целия широк свят. В тази първа конституция била първата декларация за “религиозна свобода”.

Битката за абсолютна религиозна свобода даже само в Америка е сама по себе една дълга история. Дълго време баптистите като че ли водели съвсем сами тази битка, но те не я водели само за себе си, но за всички народи от всяка религиозна вяра. Роуд Айлънд--първата баптистка колония, установена от малка група баптисти, след 12 години сериозно пледиране за позволение била първото място на земята, където религиозната свобода била направена закон на страната. Селището било създадено през 1638 г., а колонията била законно установена през 1663 г.

11. В тази колония били организирани две баптистки църкви още преди законното установяване на колонията. Що се отнася до точната дата на организиране на поне една от тези две църкви даже баптистите, както показва историята, не са на едно мнение. Всички изглежда са съгласни относно датата на организирането от Роджър Уилиямс на църквата в Провидънс като 1639 г. Що се отнася до датата на организиране на църквата в Нюпорт от Джон Кларк, всички по-късни сведения сочат 1638 г. Всички по-ранни сведения се вижда, че сочат по-късна дата, която е с няколрко години по-късно. Църквата, която Роджър Уилиямс организирал в Провидънс, изглежда е съществувала само няколко месеца. Другата църква, организирана от Джон Кларк, все още съществува. Въз основа на всички налични данни моето лично мнение относно датата на организиране на църквата в Нюпорт е, че 1638 г. е точната дата. Аз лично съм сигурен, че тази дата е вярна.

12. Що се отнася до преследванията в някои от американските колонии, ще дадем няколко примера. Записано е, че веднъж един от членовете на църквата на Джон Кларк бил болен. Семейството живеело точно до границата на колонията Масачусетс и то от вътрешната страна. Самият Джон Кларк, а също и един посещаващ проповедник на име Грендъл и един мирянин на име Обедия Холмз отишли, за да посетят болното семейството. Докато те имали нещо като молитвена служба с това болно семейство, дошло някакво длъжностно лице или лица от колонията и ги арестували, а по-късно ги изправили пред съда, за да бъдат съдени. Твърди се също, че с цел да се получи по-определена присъда срещу тях те били заведени на религиозно събрание на тяхната църква (конгрешанска) със завързани ръце (както е записано). Обвинението срещу тях било, че “не си свалят шапките по време на религиозна служба”. И тримата били съдени и осъдени. Присъствал губернаторът Ендикот. Разярен, той казал на Кларк докато съдебният процес все още продължавал: “Отрекли сте кръщаването на малки деца” (това не било обвинението срещу тях). “Заслужавате смърт. Няма да допусна такива боклуци да бъдат на моя територия. Наказанието за всички била глоба или да бъдат бити с камшици. Глобата за Грендъл (посетител) била пет лири (2500 долара), глобата за Кларк (пасторът) била двадесет и пет лири (10 000 долара). Глобата за Холмз (писмените сведения сочат, че преди това той бил конгрешанин и се присъединил към баптистите) била тридесет лири (15 000 долара). Глобите на Кларк и Грендъл били заплатени от приятели. Холмз отказал да заплати своята глоба, като казал, че не е направил нищо лошо, и бил дълго бит с камшик. Документите сочат, че той бил “съблечен до кръста” и след това бичуван (с някакъв специален вид камшик), докато кръвта му потекла надолу по тялото му, а след това и краката му докато обувките му се напълнили с кръв. По-нататък пише, че тялото му било така зле изпорязано и наранено, че в проължение на две седмици той не можел да легне, така че тялото му да докосва леглото. Той трябвало да спи опрян на ръцете си или на лактите си и на коленете си. Относно това бичуване и другите неща, свързани с него, съм прочел всички писмени свидетелства, даже и това на Холмз. Едва ли би могло да има нещо по-брутално и при това то станало тук, в Америка!

13. Един друг човек на име Пейнтър “отказал да бъде кръстено детето му” и казал своето мнание, “че кръщаването на малки деца е анти-християнски обред”. За тези престъпления той бил завързан и бичуван. Губернаторът Уинтроп ни казва, че Пейнтър бил бичуван затова, че “осъждаше Господния обред”.

14. В колонията, в която презвитерианството било официално установената религия, несъгласните (баптисти и други) не изглежда да са били по-добре отколкото в колонията Масачусетс Бей, където конгрешанството било официално установената религия.

В тази колония имало селище на баптисти. В цялото селище имало само пет други семейства. Баптистите признавали законите, под които се намирали, и съгласно написаното в документитете се подчинявали на тези закони. Станал следният инцидент:

От властите на колонията било решено в баптисткото селище да се построи презвитерианска сграда за събрания. Единственият начин това да се направи бил, както се виждало, облагането с данъци. Баптистите признали властта на презвитерианците да ги обложат с този нов и допълнителен данък, но те отправили следния апел срещу данъка по онова време: Едва сме започнали строежа на нашето селище. Нашите малки колиби са от съвсем скоро построени, а малките градини и лехи са едва в началото си. Нивите ни не са почистени. Съвсем неотдавна платихме данък, за да се построи форт, който да ни защитава от индианците. Не ни е възможно да заплатим още един данък в този момент. Това е само същността на техния апел. Данъкът обаче бил наложен. Той не можел да бъде платен по онова време. Бил свикан търг. Били разпродадени неща. Техните колиби и градини и лехи и дори техните гробища били продадени—не новите им незапочнати ниви. Имущество на стойност 363 лири и 5 шилинга се продало за 35 лири и 10 шилинга. Твърди се, че поне част от него била закупена от проповедника, който щял да проповядва там. Твърди се, че селището било оставено разорено.

Една голяма книга би могла да бъде изпълнена с подтиснически закони. Това може да са ужасно тежки данъчни постановления, тежки неща от най-различен характер, които са насочени главно срещу баптистите. Но тези лекции не могат да навлизат в такива подробности.

15. В южните колонии--навсякъде в двата щата Каролина и особено във Вирджиния, където англиканската църква държала първенството, преследването на баптистите било сериозно и продължително. Мнокократно техните проповедници били глобявани и вкарвани в затвора. От началото на колониалния период до започването на революционната война в продължение на на повече от 100 години тези преследвания били постоянни.

16. Ще дадем някои примера за трудностите пред баптистите във Вирджиния, но все пак, колкото и странно да ни се струва днес, Вирджиния била второто място на земята след Роуд Айлънд, където била приета религиозната свобода. Но до там се стигнало след повече от един век. Но трудностите не били малки--30 проповедника в различни периоди били вкарвани в затвора с единственото обвинение срещу тях, че “проповядват благовестието на Божия Син”. Джеймс Айърлънд е един много подходящ пример. След като бил в затвора, неговите врагове се опитали да го взривят с барут. След като не успели, те се опитали да го удушат като палели сяра под неговите прозорци в затвора, където бил той. След като не успели и по този начин, те се опитали да се уговорят с един лекар да го отрови. Всичко това не успяло. Той продължил да проповядва на своите хора от прозореца си. Тогава била построена стена около неговия затвор, така че хората да не могат да го виждат, нито той тях, но даже и тази трудност била преодоляна. Хората се събрали, една носна кърпа била завързана за дълъг прът и тя се подавала над стените, за да може Айърлънд да види, когато са готови. Проповядването продължило.

17. Трима баптистки проповедника (Луис и Джозеф Крейг и Аарон Бледсоу) били арестувани по-късно въз основа на същите обвинения. Поне един от тях бил кръвен роднина на Р. Е. Б. Бейлър и вероятно на един или повече други баптистки проповедници от Тексас. Тези проповедници били изправени пред съда. След като чул за това, Патрик Хенри, който въпреки че живеел на много мили разстояние и самият той бил човек на англиканската църква, се качил на един кон и така изминал тези мили до мястото на съда и доброволно предложил своите услуги в тяхна защита. Неговата защита била изключителна. Не мога да я опиша подробно тук. Проповедниците били освободени.

18. Извън Роуд Айлънд религиозната свобода идвала бавно и постепенно. Например във Вирджиния бил приет закон, който позволявал един, но само един баптистки проповедник на област. Било му позволено да проповядва само един път на всеки два месеца. По-късно този закон бил променен, като му било позволено да проповядва веднъж месечно. Но дори и тогава само на едно определено място в областта и само една проповед в този ден и никога не му се позволявало да проповядва вечерта или нощем. Не само във Вирджиния, но и в други колонии били приети закони, които категорично забранявали каквато и да е мисионерска работа. По тази причина Джадсън бил първият чуждестранен мисионер--законът забранявал. Отнело много време и множество тежки битки в Гражданското събрание на Вирджиния, докато се стигне до големи промени в тези закони.

19. Очевидно е, че една от най-големите спънки пред религиозната свобода в Америка и вероятно навсякъде по света било дълбоко установеното през отминалите векове убеждение в съзнанието на хората, че религията не би могла да съществува без подкрепа от страна на държавата, че нито една деноминация не би могла да процъфтява само на базата на доброволните дарения на нейните последователи. Точно това бил тежкият аргумент на отсрещната страна, когато бушувала битката за премахването на официалния статут на англиканската църква във Вирджиния, а също така и по-късно в Конгреса, когато се обсъждал въпроса за религиозната свобода там. Дълго време баптистите водели битката съвсем сами.

20. Роуд Айлънд започнал като колония през 1638 г., но нямал законна харта чак до 1663 г. Там било първото място, където била предоставена религиозна свобода. Второто място било Вирджиния през 1786 г. Конгресът обявил, че първата поправка на Констинуцията е в сила от 15 декември 1791 г., с което се предоставила религиозна свобода на всички граждани. На баптистите се приписва водещото място в усилията тази благословия да се даде на нацията.

21. Ще си позволим да посочим един ранен инцидент в Конгреса. Обсъждал се въпросът дали Съединените щати да имат една официално установена или няколко официално установени църкви или да има религиозна свобода. Били предложени няколко различни законопроекта, като един от тях препоръчвал англиканската църква като официална църква, друг конгрешанската, а трети презвитерианската. Мнозинството баптисти, въпреки че вероятно нито един от тях не бил член на Конгреса, искрено се застъпвали за абсолютна религиозна свобода. Джеймс Медисън (по-късно президент) изглежда, че е бил техният главен поддръжник. Патрик Хенри се изправил и преложил законопроект, който да замени всички останали, “според който четири църкви (или деноминации) вместо една да бъдат официално установени”, а именно англиканската църква или епископалната, конгрешанската, презвитерианската и баптистката. Най-накрая, когато всяка от останалите видяла, че ТЯ не може да бъде направена единствената официално установена църква, те всички се съгласили да приемат компромиса на Хенри. (Този компромисен законопроект заявявал, че всеки човек, който плаща данъци, ще има правото да каже за коя от тези четири деноминации да отиват неговите пари.) Баптистите продължили да се борят против всичко това, като твърдели, че всяка комбинация на църква и държава е против техните основни принципи и че не баха могли да приемат това, даже ако се гласува. Хенри апелирал към тях, казвал им че се опитва да им помогне, че те не биха могли да съществуват без това, но те продължавали да протестират. Предприето било гласуване, което се оказало почти единодушно. Но тази мярка трябвало да се гласува три пъти. Баптистите, водени от Медисън и вероятно някои други, продължили да се борят. Дошло второто гласуване. То също било почти единодушно, повлияно от майсторското красноречие на Медисън. Но трябвало да се гласува трети път. Този път изглежда се намесил Бог. Хенри бил направен губернатор на Вирджиния и напуснал Конгреса. Когато било извършено третото гласуване, то се оказало отрицателно поради това, че липсвало неудържимото красноречие на Хенри.

По такъв начин баптистите почти станали официално установена религия въпреки своя най-тържествен протест. Това не е единствената възможност, която са имали баптистите, да станат официално установени със закон, но е вероятно единствената, когато били толкова близо до това.

22. Не много след това англиканската църква била изцяло лишена от своя официален статут в Америка. Нито една религиозна деноминация не била подкрепяна от централното правителство (няколко отделни щатски правителства все още имали официално установени църкви). Поне що се отнася до Съединените щати църквата и държавата били напълно отделени. Двойката държава и църква била живяла на другите места поне в продължение на 1500 години (от 313 г.) в несвят брачен съюз. Поне тук в Америка религиозната свобода била възкресена, за да не умира никога повече и сега постепенно, но на много места бавно, се разпростира по целия свят.

23. Но даже в Съединените щати идеята за църквата и държавата умряла трудно. Тя продължавала още известно време да тлее в няколко отделни щата дълго след като религиозната свобода била вложена в Конституцията на Съединените щати. Щатът Масачусетс, където идеята за църква и държава намерила своето първо място за живеене в Америка, окончателно се отказал, както вече заявихме, от нея. Тя просъществувала там в течение на два века и половина. Юта е последното място, което все още загрозява лицето на първата и най-велика нация на земята, която приела и високо оценила “религиозната свобода”. Запомнете, че не може да има никаква истинска и абсолютна религиозна свобода в която и да е нация, където правителството оказва подкрепата си на една специална религиозна деноминация.

24. Многократно са били задавани някои сериозни въпроси относно баптистите: Биха ли приели те като деноминация предложение от някоя нация или държава да бъдат “официалната църква”, ако дадена нация или държава свободно биха им отправили такова предложение? И ако приемеха такова предложение, биха ли станали преследвачи на другите, като например на католиците или на епископалните или на лутераните или на презвитерианците или на конгрешаните? Кратко обсъждане на такива въпроси в момента вероятно няма да е напразно. Имали ли са всъщност баптистите когато и да било такава възможност?

Не е ли записано в историята, че при един случай кралят на Нидерландия (по онова време Нидерландия включвала Норвегия и Швеция, Белгия, Холандия и Дания) сериозно обмислял дали да няма официално установена религия? Тяхното царство в онзи период било заобиколено почти отвсякъде от нации и правителства с официално установени религии--религии, които били подкрепяни от гражданското правителство.

Твърди се, че кралят на Холандия назначил комитет, който да проучи претенциите на всички съществуващи църкви или деноминации, за да се види коя има най-обоснованите претенции, че е църквата на Новия завет. Комитетът в своя отчет съобщил, че баптистите са най-добрите представители на ученията на Новия завет. Тогава кралят предложил да направи баптистите “официалната установена” църква или деноминация на неговото кралство. Баптистите мило му благодарили, но отказали, като заявили, че това противоречи на техните основни убеждения и принципи.

Но това не била единствената възможност, която те някога са имали, тяхната деноминация да стане официално установената религия на даден народ. Те със сигурност имали тази възможност когато колонията Роуд Айлънд била основана. А да проследват другите би било невъзможно, ако биха продължили да бъдат баптисти. Те били първите защитници на “религиозната свобода”. Тя всъщност е един от фундаменталните принципи на тяхната религиозна вяра.Те вярвали в абсолютното разделяне на църква и държава.

25. Толкова силно е убеждението на баптистите по въпроса за комбинирането на църква и държава, че те неизменно са отказвали всяко предложение за помощ от страна на държавата. Ще посочим тук два примера. Единият е от Тексас, а другият от Мексико. Преди много години, когато университетът Бейлър бил в самото си начало, щатът Тексас му предложил помощ. Въпреки че университетът бил в тежко положение, той отказал помощта. Тексаските методисти имали по онова време забавачница в Тексас. Те приели помощта от държавата. Тяхната забавачница в крайна сметка станала собственост на държавата.

Случаят в Мексико станал по следния начин: У. Д. Пауъл бил наш мисионер в Мексико. Със своята мисионерска работа той направил силно впечатление в полза на баптистите пред губернатора Мадеро на щата Коахуила. Мадеро предложил голям подарък от страна на държавата в полза на баптистите, ако баптистите създадат добро училище в щата Коахуила в Мексико. Въпросът бил отправен от Пауъл към Чуждестранния съвет. Подаръкът бил отказан, тъй като щял да бъде от държавата. След това Мадеро дарил доста голяма сума лично. Тя била приета и институтът Мадеро бил построен и установен.

НЯКОЛКО ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДУМИ

1. През всеки период на “Тъмните векове” съществували много християни и много отделни и независими църкви. Някои от тях никога и по никакъв начин не били свързани с каторическата църква и датирали от времето на апостолите. Те винаги изцяло отхвърляли и отричали католиците и техните доктрини. Това е факт, който заслужаващата доверие история ясно показва.

2. Тези християни били постоянни обекти на жестоко и безмилостно преследване. Историята показва, че в периода на “Тъмните векове”, като се започне от 426 г. сл. Хр. в продължение на почти дванадесет века имало почти петдесет милиона такива християни, които умрели като мъченици. Много хиляди други, както преди, така е след “Тъмните векове”, умрели от същата тежка ръка на преследванията.

3. Същите християни по времето на тези мрачни дни в течение на много векове били наричани с различни имена, като тези имена им били давани от техните врагове. Тези имена понякога им били давани заради някой особено забележителен и героичен водач, а понякога поради други причини. А понякога, всъщност многократно, същите хора били наричани с различни имена на различните места. Но при всички многобройни промени в имената имало едно специално име или по-скоро прозвище, което постоянно се използвало поне за някои от тези християни през целия период на “тъмните векове”, и това прозвище било “ана-баптисти”. Това съставено от две части име, използвано като прозвище на определени християни, се среща в историята за първи път през трети век. Показателен факт е, че е било използвано скоро след произхода на кръщаването на малки деца, а още по-показателен факт е, че е използвано преди още да се използва името “католик”. По такъв начин името “ана-баптисти” е едно от най-древните имена на деноминация в историята.

4. Отчетливата особеност на тези християни било и продължило да бъде и през следващите векове това, че те отхвърляли създадената от човеци доктрина за “кръщаване на малките деца” и изисквали повторно кръщение--даже ако идващите при тях били кръстени като малки деца с пълно потапяне. Заради тази тяхна особеност те били наречени “ана-баптисти”.

5. Това специално прозвище се използвало спрямо много от онези християни, които имали други прозвища, и особено спрямо донатистите, павликяните, албигойците, древните валдензи и други. През по-късните векове това прозвище станало редовно име, използвано спрямо отчетлива група. Същите просто били наричани “ана-баптисти” и постепенно всички други имена били изоставени. В самото начало на шестнадесети век, даже още преди възникването на лутеранската църква, която била първата сред протестантските църкви, думата “ана” вече започвала да не се използва и те били наричани просто “баптисти”.

6. В “тъмните векове” останала група от много църкви, които никога по никакъв начин не били едно с католиците.

Следват някои от основните учения, към които те се придържали, когато изчезвали; това са и основните учения, към които се придържали, когато се появявали. Това са същите основни учения, към коити се придържат и днес:

ОСНОВНИ УЧЕНИЯ

1. Духовна църква; Христос е нейният основател, единственият й глава и законодател.

2. Обредите й са само два: кръщението и Господната вечеря. Те са символични и за спомен, а не спасителни.

3. Нейните служители са само два вида: епископи или пастори и дякони; те са служители на църквата.

4. Нейното управление е чиста демокрация и при това само изпълнителна, но не и законодателна.

5. Нейните закони и учения: Библията и само тя.

6. Нейните членове: само вярващи хора, които са спасени по благодат, а не чрез дела, чрез новораждащата сила на Святия Дух.

7. Нейните изисквания са: вярващите, които влизат в църквата, да бъдат кръстени и то чрез пълно потапяне, а след това да се подчиняват и да бъдат верни на всички новозаветни закони.

8. Различните църкви--Те са самостоятелни и независими в изпълнението на законите и дисциплината и в своите отговорности към Бога, но си сътрудничат в работата.

9. Пълно отделяне на църква и държава.

10. Религиозна свобода за всички.

Частичен списък на книгите, които са използвани за подготвяне на лекциите от темата Пътека от кръв

History of Baptists in Virginia (История на баптистите във Вирджиния), Semple
Baptist Succession (Баптистка приемственост), Ray
Baptists in Alabama (Баптистите в Алабама), Holcomb
History of the Huguenots (История на хугенотите), Martin
Fifty Years Among the Baptists (Петдесет години сред баптистите), Benedict
Fox's Book of Martyrs (Книга на мъчениците на Фокс)
My Church (Моята църква), Moody
The World's Debt to Baptists (Дългът на света към баптистите), Porter
Church Manual (Църковен наръчник), Pendleton
Evils of Infant Baptism (Злините на кръщаването на малки деца), Howell
Reminiscences, Sketches and Addresses (Спомени, очерци и обръщения), Hutchinson
Short History of the Baptists (Кратка история на баптистите), Vedder
The Struggle Religious Liberty in Virginia (Борбата за религиозна свобода във Вирджиния), James
The Genesis of American Anti-Missionism (Произходът на американския анти-мисионизъм), Carroll
The True Baptist (Истинският баптист), A. Newton
A Guide to the Study of Church History (Ръководство за изучаване на църковна история), McGlothlin
Baptist Principles Reset (Отново за баптистките принципи), Jeter
Virginia Presbyterianism and Religious Liberty in Colonial and Revolutionary Times (Презвитерианството във Вирджиния и религиозната свобода в колониялното и в революционното време), Johnson
Presbyterianism 300 Years Ago (Презвитерианството преди 300 години), Breed
History of the Presbyterian Church of the World (История на презвитерианската църква на света), Reed
Catholic Belief (Католически вярвания), Bruno
Campbellism Examined (Изследване на Кемпбълизма), Jeter
History of the Baptists in New England (История на баптистите в Нова Англия), Burrage
History of Redemption (История на изкуплението), Edwards
Principles and Practices of Baptist Churches (Принципи и практики на баптистките църкви), Wayland
History of the Liberty Baptist Association of North Carolina (История на баптистката асоциация “Свобода” в Северна Каролина), Sheets
On Baptism (За кръщението), Carson
History and Literature of the Early Churches (История и литература на ранните църкви), Orr
History of Kentucky Baptists (История на баптистите в Кентъки), Spencer
Baptist History (История на баптистите), Orchard
Baptist Church Perpetuity (Постоянното съществуване на баптистката църква), Jarrell
Disestablishment (Премахването на статута на официална църква), Harwood
Progress of Baptist Principles (Напредък на баптистките принципи), Curtis
Story of the Baptists (История на баптистите), Cook
Romanism in Its Home (Римокатолицизмът в своя дом), Eager
Americanism Against Catholicism (Американизъм срещу католицизъм), Grant
The Faith of Our Fathers (Вярата на отците ни), Cardinal Gibbons
The Faith of Our Fathers Examined (Вярата на отците ни проучена), Stearns
The Story of Baptist Missions (История на баптистките мисии), Hervey
Baptism (Кръщението), Conant
ChristianBaptism,” (Християнското “кръщение”), Judson
Separation of Church and State in Virginia (Разделянето на църква и държава във Вирджиния), Eckenrode
The Progress of Religious Liberty (Напредъкът на религиозната свобода), Schaff
Doctrines and Principles of the M. E. Church (Учения и принципи на Методистката епископална църква)
The Churches of the Piedmont (Църквите в Пиедемонт), Allix
The History of the Waldenses (История навалдензите), Muston
The History of Baptists (История на баптистите), Backus
The Ancient Waldenses and Albigenses (Древните валдензи и албигойци), Faber
The History of the Waldenses of Italy (История на валдензите в Италия), Combs
History of the Baptists (История на баптистите), Benedict
Baptist Biography (Баптистка биография), Graham
Early English Baptists (Ранните английски баптисти), Evans
History of the Welsh Baptists (История на баптистите от Уелс), Davis
Baptist History (История на баптистите), Cramp
History of the Baptists (История на баптистите), Christian
Short History of the Baptists (Кратка история на баптистите), Vedder
The Plea for the Cumberland Presbyterian Church (Апелът за презвитерианската църква в Къмбърланд), Jones
Religions of the World (Религии на света), много автори
History of the Reformation in Germany (История на Реформацията в Германия), Ranke
Church History (Църковна история), Kurtz
Constitution of the Presbyterian Church in the USA (Конституция на презвитерианската църква в САЩ)
Doctrines and Discipline, African M. E. Church (Учения и принципи на Африканската М. Е. църква), Emory
Church History (Църковна история), Jones
History of the Christian Religion and Church (История на християнската религия и църква), Neader
Ecclesiastical History (Църковна история), Mosheim
History of the Christian Church (История на християнската църква), Gregory
History of the Church (История нацърквата), Waddington
Handbook of Church History (Наръчник по църковна история), Green
Manual of Church History (Наръчник по църковна история), Newman
History of Anti-Pedobaptists (История на анти-педобаптистите), Newman
Catholic Encyclopedia (Католическа енциклопедия) (16 тома)
The Baptist Encyclopedia (Баптистка енциклопедия), Cathcart
Encyclopedia of Religious Knowledge (Енциклопедия на религиозното знание), Brown
Encyclopedia Britannica (Британска енциклопедия)
Origin of Disciples (Произход на учениците), Whittsitt
Encyclopedia of Religious Knowledge (Енциклопедия на религиозното знание), Schaff-Herzogg
Book of Martyrs (Книга на мъчениците), Foxe
Baptist History (История на баптистите), Schackleford

ПЪТЕКА ОТ КРЪВ

от Дж. М. Каръл

ОБЯСНЕНИЕ НА ТАБЛИЦАТА

от д-р ДЖ. М. КАРЪЛ

ПОКАЗВАЩА НАГЛЕДНО историята на баптистките църкви от времето на техния основател Господ Иисус Христос до 20-ти век.

1. Целта на тази книга и на тази таблица е да се покаже в съответствие с историята, че баптистите имат непрекъсната редица от църкви от времето на Христос до днес и са изпълнили изреченото от Него пророчество: “ЩЕ ПОСТРОЯ МОЯТА ЦЪРКВА И ПОРТИТЕ НА АДА НЯМА ДА Й НАДДЕЛЕЯТ". В нередовните църкви ясно се вижда израстването на католицизма и протестантството. Баптистите не са протестанти, тъй като не са произлезли от Католическата църква.

2. Числата най-горе и най-долу представляват 20 века. Първата вертикална линия е 1-ва година сл. Хр., а втората 100-та година сл. Хр., и т. н.

3. Между хоризонталните линии долу са различните наименования, които били давани през изминалите години и епохи на баптистите: новацияни, монтанисти, павликяни и валдензи.

4. ЧЕРВЕНИТЕ КРЪГОВЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ БАПТИСТКИ ЦЪРКВИ, като се започне с първата Църква в Йерусалим, основана от Христос по време на Неговото земно служение, и от която призлезли църквите в Юдея, Антиохия и други. Червеният цвят посочва, че те били преследвани. Въпреки извънредно жестоките преследвания и противопоставяне, баптистки църкви е имало във всяка епоха. Първото им прозвище било християни. Следващото било ана-баптисти и т.н. Ще забележите, че Тъмните векове са представени чрез тъмно пространство. Дори и по това време ще забележите непрекъсната поредица от църкви, които се наричат ана-баптисти. Те били непрекъснато и жестоко преследвани от католиците. Някъде около началото на 16-ти век представката “ана-” била махната и те просто били наричани баптисти.

5. ЧЕРНИТЕ КРЪГОВЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЦЪРКВИ, В КОИТО НАВЛЕЗЛИ ГРЕШКИ И ЗАТОВА СА НАРЕЧЕНИ НЕРЕДОВНИ ЦЪРКВИ. Първата грешка засегнала църковното управление. Състояла се в това, че пасторите поели власт, каквато Христос не им бил давал. Пасторите на по-големите църкви претендирали за власт над други и над по-малки църкви. По този начин в 3-ти век била установена Римската йерархия. През 313-та година император Константин отправил призив, като поканил всички църкви да изпратят представители, за да се направи събор. Червените църкви, т.е. баптистките църкви, не приели поканата, но нередовните църкви я приели. Императорът бил поставен начело и по такъв начин групата църкви, познати като нередовните църкви, станали Държавната Църква. Императорът продължил да стои начело на църквите, докато Лъв ІІ не заявил претенцията си за власт в качеството си на наследник на Петър. По такъв начин се вижда как грешката по отношение на църковното управление се развила и довела до Папството. През 16-ти век протестантските църкви започнали да излизат от Римската католическа църква. Те се наричат протестанти, защото протестирали срещу грешките на католицизма.

6. През 251-ва година сл. Хр. баптистките църкви обявили, че прекъсват общението с нередовните църкви. Те отказали да приемат кръщение, което се извършва в най-ранната детска възраст или за спасение, и по такъв начин възникнал най-старият прякор “ана-баптисти”, което в превод означава “повторно кръщаващи”.

Copyrighted © 1931 на Ashland Avenue Baptist Church, Lexington, Ky.